Решение № 11876 от 4.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6964/2015 г.

Решение № 11876 от 4.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6964/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Йоана-Н" ЕООД, гр. К. срещу решение № 781 от 17.04.2015 г. на Административен съд П., с което е отменен Ревизионен акт № 161400637/20.06.2014 г. на органи по приходите при Териториална дирекция на НАП - гр. П., потвърден с решение № 882 от 1.09.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при НАП, с който на жалбоподателя са установени допълнителни публични задължения - корпоративен данък за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г., съответно в размер на 1 506.57 лв, 1 293.83 лв., 938.75 лв и 2 414.42 лв, с прилежащи лихви 827.87 лв, 561.06 лв, 310.20 лв и 547.56 лв и е коригирана декларираната данъчна загуба за 2007 г. с 20263.65 лв. В касационната жалба се излагат оплаквания, които съдът квалифицира като такива за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изтъква, че съдът е кредитирал избирателно свидетелските показания и не се е съобразил със заключението на експертизата. Поддържа още, че в хода на ревизията са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които съдът не е отчел, както и че данъчната основа е неправилно определена. Иска се отмяна на оспореното решение, съответно на РА и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е приел дословно фактическата обстановка, описана в решението на ответника, изразяваща се накратко в обстоятелството, че през ревизирания период дружеството е извършвало счетоводни услуги, като приходът от услугите, извършени на 131 физически и юридически лица не е отчетен или е отчитан в непълен размер. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като е преценено наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи или доходи. При определяне на цените на извършваните счетоводни услуги, за които не са отчетени приходи, са използвани определените цени по издадените фактури от дружеството. Прието е, че то разполага с нает квалифициран персонал за извършване на счетоводни услуги. С ревизията са изчислени неотчетените приходи от извършени счетоводни услуги по години, подробно описани по лица, месеци и суми в изготвени в РД таблици. Освен това, при определяне на основата за облагане с КД за 2011 г. е взета предвид цялата стойност, посочена в кредита на с/ка 709 Приходи от други продажби, в размер на 93 683.15 лв., а като разход определената отчетна стойност на продадените активи: за сградата 65 074.94 лв. и за МПС 31 668.39 лв. В тази част констатациите на органите по приходите не се оспорват и не са били предмет на изследване в процеса. Същото се отнася и за разходите на предприятието. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че няма издавани фактури към посочените в РД лица. За част от тях са подавани декларации от името на физическото лице Н. Ч. с пълномощно. Заключението обаче не е кредитирано, тъй като е счетено, че то не изяснява допълнително фактическата обстановка и съдържа правни констатации. Съдът е кредитирал показанията на двама разпитани свидетели относно обстоятелството, че през ревизирания период Н. Ч. е обслужвала тяхното счетоводство. Показанията на свидетелите, че не са плащали задълженията си изцяло или отчасти не са кредитирани, като е прието, че тези твърдения са извън икономическата логика. При тези фактически обстоятелства, съдът е приел за установено от правна страна, че органите по приходите не са допуснали съществени нарушения на административно-производствените правила и правилно са приложили чл. 122 ДОПК при провеждане на ревизията и определяне на данъчната основа. За безспорно е счетено наличието на данни за укрити приходи или доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Решението е постановено при спазване на материалния закон и при липса на съществени процесуални нарушения. Съдът е изяснил релевантните за предмета на съдебен контрол факти, обсъдил е в съвкупност доводите на страните и доказателства, както и относимата правна уредба. За приетото фактически и правно се е обосновал. Правилни са изводите, че в хода не ревизионното производство не са налице съществени нарушения на административно-производствените правила, още повече, че фактическата обстановка е установена и в хода на съдебното производство. Решаващият орган е в правомощията си да промени основанието за данъчно облагане и да посочи друга хипотеза на чл. 122, като правото на защита на ревизираното лице е било реализирано в съдебния процес. П. органите по приходите са преминали към ревизия по специалния ред, при констатацията за неотчетени приходи. Спорът се свежда до това налице ли са приходи в счетоводен смисъл, които са укрити. Обстоятелството, че ревизираното лице е извършвало счетоводни услуги през ревизирания период не е спорно и е удостоверено чрез извършените насрещни проверки. Всяко от проверените лица, изброени в РД, е потвърдило това обстоятелство и е посочило уговорения размер на стойността на услугата, в този смисъл са били и свидетелските показания. Ирелевантно за спора е обстоятелството дали услугите действително са платени, тъй като с корпоративен данък по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗКПО се облага данъчната печалба, а данъчната печалба представлява положителният данъчен финансов резултат по смисъла на чл. 18 ЗКПО. Данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството (отм.), то се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването с редица принципи, сред които този за текущо начисляване - приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Условията за признаване на приходите по смисъла на Счетоводен стандарт 18 "Приходи" не включват изискването за действително постъпване на парична сума в счетоводството на предприятието. Несъбираемостта на вземанията /каквато не е установена в случая/ е обстоятелство, което се отчита по реда на глава осма от ЗКПО, в съответните последващи данъчни периоди - ред, който няма данни касаторът да е приложил. При тази правна уредба, правилни са крайните изводи на съда, че експертизата, изслушана по делото, е неотносима към спора. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че не е установено дали приходите са възникнали за ревизираното лице, или за едноличния търговец, чрез който е действал управителят на дружеството. В РД подробно е обосновано въз основа на какви данни определен приход е приет за такъв на юридическото лице или на едноличния търговец. При насрещните проверки са били събрани данни кога съответното счетоводно отчитане е било извършвано от ЕТ и кога - от ревизираното лице, като са взети предвид дадените пълномощни и подаваните декларации от името на обслужваните лица, както и издателите на фактурите, в случаите, когато такива са издавани. Неоснователни са и оплакванията във връзка с определяне на данъчната основа. Както бе посочено, същата е изчислена въз основа на данните, получени при насрещните проверки, като доказателствената сила на съставените документи не е оборена, както и въз основа на фактури за отчетени приходи, издадени от самото ревизирано лице. Органите по приходите са определили данъчната основа при съобразяване на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК. С оглед гореизложеното касационната жалба е изцяло неоснователна. Решението на Административен съд - П. следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода от спора, на ответника по касация следва да бъде присъдена сумата от 725 лв, на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното Върховният административен съд, Осмо отделение