Решение № 11203 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 746/2016 г.

Решение № 11203 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 746/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община срещу решение № 6614/30.10.2015 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 7854/2015 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Излага съображения за недопустимост на съдебното решение поради предсрочно подаване на жалбата на "Х. А. Р. А. Б." ООД, гр. С. срещу мълчалив отказ на Началника на Отдел "Общински приходи", община С./Триадица за издаване на Акт за прихващане и възстановяване на данък за пътно превозно средство по искане вх. № 1870/21.04.2015 г., мълчаливо потвърден от Кмета на Столична община. На следващо място излага съображения за неправилност на съдебния акт. Твърди, че основание за провеждане на производство по прихващане или възстановяване на вземане е наличието на влязъл в сила акт, с който вземането е установено по основание и размер. Излага подробни съображения за липса на доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила пред КАТ; за недоказаност извършването на престъпление с предмет същия автомобил; за липса на основания за прекратяване на регистрацията на автомобила в КАТ; както и за липса на доказателства за прекратяване на лизинговия договор с предмет процесния автомобил. Прави искане съдът да обезсили обжалваното съдебно решение като недопустимо, евентуално да го отмени поради неправилно приложение на закона. Ответникът, "Х. А. Р. А. Б." ООД, гр. С. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт с правно основание чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК и като съобрази становищата на страните, настоящият касационен състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество - правилно, при следните изводи от правна страна: По възражението за недопустимост на съдебния акт: Предмет на оспорване пред АССГ е мълчалив отказ на Началника на Отдел "Общински приходи", община С./Триадица за издаване на Акт за прихващане и възстановяване на данък за пътно превозно средство по искане на "Х. А. Р. А. Б." ООД, гр. С. вх. № 1870/21.04.2015 г., мълчаливо потвърден от Кмета на Столична община. За да обоснове недопустимост на съдебното решение, касаторът излага следните факти: Твърди, че искането за прихващане и възстановяване е подадено с вх. № 1870 на 21.04.2015 г. Органът по приходите следвало да се произнесе по искането в 30-дневен срок от постъпването му съгласно чл. 129, ал. 3 ДОПК. Мълчаливият отказ на този орган да издаде Акт за прихващане или възстановяване бил обжалван пред решаващия орган с жалба от 01.06.2015 г. Последният орган имал срок за произнасяне съгласно чл. 155, ал. 1 ДОПК, 60 плюс седем дни, от датата на входирането й пред органа по приходите. Срокът за произнасяне на решаващия орган изтичал на 7.08.2015 г., а жалбата срещу мълчаливия отказ на органа по приходите била подадена на 9.07.2015 г. Твърди, че реализирането на задължителния административен контрол е абсолютна предпоставка за съдебното обжалване на акта на органа по приходите, предвид разпоредбата на чл. 156, ал. 1 АПК, съгласно която ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението. Възражението на касатора за недопустимост на обжалваното решение поради недопустимост на жалбата като преждевременно подадена е неоснователно: Съгласно чл. 156, ал. 4 ДОПК непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК се смята за потвърждение на ревизионния акт, в обжалваната част, а според ал. 5 на същата разпоредба, в случаите по ал. 4, жалбата може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му. Срокът за произнасяне на решаващия орган по чл. 155, ал. 1 ДОПК е 60-дневен от изтичане на срока по чл. 146 ДОПК - 7-дневен срок от получаването на жалбата, в който органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектова преписката и да я изпрати на компетентния за решаването й орган. Възражението на касатора е правилно в частта относно изчисляване на сроковете, но не и в частта относно направените изводи за недопустимост: В действителност, към момента на подаване на жалбата до АССГ - 7.09.2015 г., срокът за произнасяне на решаващия орган не е бил изтекъл. Не е налице хипотеза на нереализиран административен контрол обаче, тъй като жалба до решаващия орган е подадена. Към момента на изпращане на преписката от органа в съда и датата на образуване на съдебното производство - 11.08.2015 г. срокът за произнасяне от страна на решаващия орган по подадената жалба срещу мълчаливия отказ на органа по приходите е изтекъл, а няма данни за постановен акт по нея. Следователно този мълчалив отказ е мълчаливо потвърден по смисъла на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от решаващия орган. Това е обстоятелство, настъпило след подаването на жалбата, което съдът е длъжен да вземе предвид, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК /чл. 142, ал. 2 АПК/, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Касаторът не прави възражения за допуснати от АССГ съществени процесуални нарушения. С решението си Административен съд С.-град правилно е приложил материалния закон. Правилно съдът е приел, че оспореният мълчалив отказ на началник отдел "Общински приходи" район "С./Триадица", за издаване на Акт за прихващане и възстановяване на данък за пътно превозно средство по подадено от "Х. А. Р. А. Б." ООД искане, потвърден от кмета на Столична община, е незаконосъобразен и го е върнал като преписка на административния орган за ново произнасяне, при спазване на задължителните указания по прилагането на закона, дадени в мотивите. От анализа на доказателствата по делото, безспорно е установено, че лек автомобил "Тойота", модел "Л. К." с ДК № СА 44 77 НВ, собственост на дружеството е с прекратена регистрация, считано от 24.01.2013 г. във връзка с регистрацията му в друга държава /вследствие на заявено като извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК обсебване/. Този факт е доказан от приложените по делото документи. В тази насока, неоснователно е възражението на касатора за липса на доказателства за прекратена регистрация. На л. 19 по делото на СГС е приложено като доказателство писмо от началник сектор МПС при СДВР, Отдел "Пътна полиция" до "Х. А. Р. А. Б." ООД, с което дружеството е уведомено за прекратената регистрация на автомобила, съгласно Наредба № I-45/2000 г. на МВР, раздел III, чл. 18б, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 18, т. 8. От представеното на л. 21 по делото Удостоверение рег. № 154134003416, от ПП КАТ СДВР, МВР, се установява, че същият автомобил е бил регистриран като собствен на дружеството за периода от 19.06.2008 г. до 24.01.2013 г. Извън компетентността на органа по приходите е да извършва преценка относно наличието или не на законосъобразни основания за прекратяване на регистрацията в КАТ. За първия е от значение единствено удостоверения от КАТ факт на прекратената регистрация. Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат: превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р. Б.. Прекратената регистрация е от значение за данъчното облагане. След прекратяването на регистрацията, независимо от причината, за собственика на автомобила отпада задължението за заплащане на данък върху превозното средство. Ако такъв е платен, то същият подлежи на връщане, защото съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното осигурително законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания събирани от НАП. Ирелевантни за спора са фактите относно приключването на наказателното производство за престъплението "обсебване", прекратяване на лизинговия договор по отношение на автомобила, въведени от касатора. Правилен е изводът на съда относно приложението на чл. 128 и следв. ДОПК във вр. с чл. 4 ЗМДТ, регламентиращи процедурата. Предвид гореизложеното, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че обжалваното съдебно решение като допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК съдът