Определение № 3043 от 21.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1280/2023 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на „Интелсофт – Г., К. и Сие“ СД, [населено място], с която моли да се допълни определение №2372 от 05.09.2024г. по т.д.№1280/2023г. по описа на ВКС на РБ, ТК, І т.о., в частта за разноските, като му бъде присъдена сумата от 8940 лв. - направени разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Ответникът „Хелианти“ ООД, [населено място], поддържа, че не е налице основание за допълване на определението по чл.288 от ГПК, доколкото в същото съставът на ВКС е приел, че не се дължат разноски. Наред с това твърди, че ответникът не е представил договор за правна помощ, който да съдържа уговорено между страните възнаграждение, нито адвокатско пълномощно за процесуално представителство пред ВКС. Прави също възражение за прекомерност на претендирания от ответника по касация размер на адвокатското възнаграждение, като счита същото за несъответстващо на фактическата и правна сложност на спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: С определение №2372 от 05.09.2024г. по т.д.№1280/2023г. по описа на ВКС на РБ, ТК, І т.о., не е допуснато касационно обжалване на Решение №244 от 10.04.2023г. по в.т.д. №132/2023г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 260527 от 08.08.2022г. по т.д.№2127/2019г. по описа на Софийски градски съд, поправено с Решение №260724 от 09.12.2022г. по т.д. №2127/2019г. по описа на Софийски градски съд. Със същото определение съставът на ВКС се е произнесъл и по частната касационна жалба, подадена от „Хелианти“ ООД срещу Решение № 244 от 10.04.2023г. по в.т.д. №132/2023г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено решение №260724 от 09.12.2022г. по т. д. №2127/2019г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е оставено без уважение искането за изменение на решение № 260527 от 08.08.2022г. по т. д. №2127/2019г. в частта за разноските. В определение №2372 от 05.09.2024г. по т.д.№1280/2023г. изрично е посочено, че разноски за производството по частната касационна жалба не следва да се присъждат, тъй като определението по чл.248 от ГПК не слага край на съдебното производство, а с него само се изменя или допълва вече постановен съдебен акт в частта за разноските. Съставът на ВКС обаче е пропуснал да се произнесе по разноските за производството по чл.288 от ГПК по касационната жалба на „Хелианти“ ООД срещу въззивното решение по в.т.д.№132/2023г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено Решение № 260527 от 08.08.2022г. по т.д.№2127/2019г. по описа на Софийски градски съд, поправено с Решение №260724 от 09.12.2022г. по т.д. №2127/2019г. по описа на Софийски градски съд. Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК. Искането за присъждане на разноските е заявено с отговора на касационната жалба и към същия е приложен списък по чл.80 от ГПК, данъчна фактура и платежно нареждане. Неоснователно е възражението на касатора - ответник по молбата по чл.248 от ГПК, че не дължи на молителя разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство поради липсата на представен по делото договор за правна защита и съдействие, сключен с упълномощеното да осъществява представителството на ответника по исковете адвокатско дружество. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане, като ако е уговорено плащане по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Според чл.36, ал.2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се определя с договор между адвоката и клиента. По отношение на договора за правна помощ не е установена особена форма за действителност /арг. от чл.36, ал.2 от ЗА/, поради което липсата на съставен нарочен документ, материализиращ сключения договор, не изключва възможността уговарянето и заплащането на адвокатското възнаграждение да бъде доказано и с други писмени доказателства като фактури, извлечения от сметки и др. Доколкото писмената форма на договора за правна защита и съдействие е необходима само за неговото доказване, но не е условие за действителността му, постигнатото между страните по него съгласие, вкл. по отношение размера на уговореното възнаграждение може да бъде установено с всякакви писмени доказателства. В случая от представените писмени доказателства /фактура и преводно нареждане/ се установява, че на адвокатското дружество, на което е било възложено процесуалното представителство на ответника по касация, е било заплатено уговореното възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 8940 лв. Ангажирани са доказателства за реално направените от молителя разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, като в съответствие с изискванията на цитираното тълкувателно решение е представен платежен документ, удостоверяващ плащането на уговореното адвокатско възнаграждение. Основателно се явява възражението на касатора „Хелианти“ ООД по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение с оглед прекомерността му. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022 г. въведеният с разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл.101, пар.1 от ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/2004г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено с т.3 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл.78, ал.5 от ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. №1908/2022 г. на ВКС, I т. о. в което се приема, че посочените в Наредба №1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая освен обжалваемия интерес следва да бъде отчетено и обстоятелството, че предмет на производството са пет обективно съединени искови претенции с общ размер от 96 223 лева, а в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени седемнадесет правни въпроса. Същевременно следва да бъде съобразено, че осъществената защита в производството пред ВКС се изчерпва само с депозиране на отговор на касационната жалба. Визираните обстоятелства обуславят извода, че макар делото да се отличава с известна фактическа и правна сложност, с оглед вида и обема на извършената работа адвокатско възнаграждение от 8 940 лв. е прекомерно, поради което и на основание чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде намалено на 4 000 лв, с включен ДДС. По изложените съображения определението по чл.288 от ГПК следва да бъде допълнено на основание чл.248 от ГПК, като касационният жалбоподател бъде осъден да заплати на ответното дружество на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 4 000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,