Определение № 2828 от 10.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1894/2025 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Делото е образувано по подадена на 29.07.2025г. молба от „Сандрамакс“ ЕООД, [населено място] за отмяна на влязлото в сила като неподлежащо на обжалване решение 2682 от 30.04.2025г. по в.гр.д.№ 1043/2023г. на СГС, ІІ- Е въззивен състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 3485/2021г. на СРС, с което е отхвърлен искът на „Сандрамакс“ за осъждането на ответника „Е. К“ ООД, София да му заплати сумата 10 000 евро – посредническо възнаграждение по „договор-поръчка при обезщетение на недвижим имот с доплащане“ от 14.04.2016г., ведно със законна лихва и обезщетение за забавено плащане върху главницата за период, предхождащ предявяването на иска. Молителят се позовава на основанието по т.2 на чл. 303, ал. 1 ГПК като твърди, че: „По надлежния ред ще се установят неистинност на показанията на свидетеля С. А. Т., на заключението на вещо лице графолог Л. Г., върху които е основано решението, и на престъпно действие на състава на съда във връзка с решаването на делото“. Сочи се, че престъпленията, визирани в настоящата молба от участниците в съдебното производство, ще бъдат установени по надлежния ред. Заявеният петитум е да бъде прогласена нищожността и недопустимостта на въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение, а в евентуалност - делото да бъде върнато на първоинстанционния съд със задължителни указания. Очевидно е разбирането на страната, че неистинността на показанията на свидетеля, на заключението на експертизата и на другите визирани в молбата деяния, може и следва да бъдат установявани в хода на производството по чл.303 ГПК пред състава на ВКС, разглеждащ молбата за отмяна и, че в това производство може да бъде извършвана инстанционна проверка на всичките основания, визирани в чл. 281 ГПК. Молбата за отмяна е недопустима по следните съображения: В т. 3 на Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012г. по тълкувателно дело № 5/2012г. на ОСГТК на ВКС изрично е разяснено, че общото във всички хипотези на основанието по чл. 303,ал. 1,т. 2 ГПК е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление, а процесуалният способ за установяването му е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението по чл. 125,ал. 4 ГПК, в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. Същият извод пряко се налага и от разпоредбата на чл. 305,ал. 1,т. 2 ГПК - срокът за отмяна на основанието по чл. 303,ал. 1,т. 2 ГПК тече от влизане в сила на решението или узнаването на присъдата. Отсъствието в настоящия случай установено по надлежния ред престъпление прави молбата за отмяна недопустима. С т.10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по тълкувателно дело 7/2014г. ОСГТК на ВКС прие, че молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличието на някое от основанията по смисъла на чл. 303,ал. 1 и чл. 304,ал. 1 ГПК е недопустима и ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Съображенията са, че задължението за страната, за посочване в молбата на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, е уредено изрично в чл.306, ал. 1 ГПК, като изискване за редовност на молбата за отмяна. Вмененото в чл. 306,ал. 1,изр. първо ГПК задължение за молителя произтича от извънредния характер на производството по чл. 303,ал. 1 ГПК. Освен предмета на отмяната /дали се иска отмяна на цялото решение или на част от него/, молителят трябва да изложи твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл. 303,ал. 1 ГПК, така както в исковата молба ищецът трябва да изложи обстоятелствата, на които се основава искът му. Изложените от страната обстоятелства ще очертаят обхвата на производството за отмяна, което произтича от диспозитивното начало на гражданския процес, уредено в чл.6 ГПК. В Тълкувателното решение е разяснено, че самите основания за отмяна по чл.303,ал. 1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал. 1 ГПК. Молителят следва да представи писмените доказателства като условие за редовност на молбата, а когато въведеното основание е т.2 на чл.303,ал. 1 ГПК - установени по съответния ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, на престъпно действие на страна и/или на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Действително, разпоредбата на чл. 306, ал. 1, изр. второ ГПК когато молбата не отговаря на изискванията за редовност, вменява в задължение на състава на ВКС, да изпрати на страната съобщение за отстраняването й в едноседмичен срок, а при неотстраняване в срок, молбата да бъде върната на молителя. В същия смисъл са и разясненията в т.10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. В настоящия случай обаче даването на такива указания е безпредметно, тъй като е повече от очевидно, че молителят не разполага с писмени доказателства за „установени по надлежния ред“ неистинност на показанията на свидетеля, на заключението на вещо лице, на престъпното действие на съдебния състав, а цели тези обстоятелства да бъдат установени в хода на настоящото производство, което е недопустимо. Касае се за нередовност, която е неотстранима, със или без даване на указания и срок за представянето им. Формалното изпълнение на задължението за даване на указания би било напълно безрезултатно и безпредметно. Подадената от Сандрамакс“ ЕООД молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1,т. 2 ГПК следва да бъде оставена без разглеждане и образуваното производство следва да се прекрати. Същите са последиците и по отношение на недопустимото искане в молбата по чл. 303 ГПК за проверка валидността и допустимостта на постановеното въззивното решение, тъй като на отмяна подлежат само неправилните валидни и допустими съдебни решения. Оплакванията в депозирана молба за отмяна относно преценката на фактите по спора са извън приложното поле на отмяната по чл. 303 ГПК, след като основанието на което се иска тя, е извършено престъпление. На отмяна подлежат неправилните решения, но при наличие на някое от изчерпателно изброените състави в чл. 303, ал. 1 ГПК, а нищожните и недопустимите решения не подлежат на отмяна по реда на извънредните средства за контрол. С подадения писмен отговор по чл. 306,ал. 3, изр. последно ГПК от насрещната страна „Е. К“ ООД, [населено място], с който е оспорена допустимостта и основателността на подадената молба за отмяна, не се претендират разноски. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.