Определение № 348 от 13.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5075/2015 г.

Производството е по чл.282 ГПК. Постъпила е касационна жалба, вх.№12386/06.7.2015 г., подадена от адв. Л. Ц. – процесуален представител на Б. А. Ц. от [населено място], срещу въззивно решение №ІІ-38/03.7.2015 г. по гр.д.№1939/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд, г.к., втори въззивен граждански състав. С посоченото решение касационният жалбоподател е осъден да заплати на малолетните си деца П. и Д., чрез законния им представител и тяхна майка Е. И. Д., по 150 лева месечна издръжка, считано от 01.11.2014 г. до настъпването на законни причини за тяхното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателното им изплащане. Допълнително с молба, вх.№10735/08.10.2015 г. касационният жалбоподател Б. А. Ц. е поискал спиране на изпълнението по смисъла на чл.282, ал.2, т.1 ГПК, като към молбата са приложени преводно нареждане/ вносна бележка от 05.10.2015 г. за сумата 15900 лева и ксерокс-копие от покана за доброволно плащане от Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Бургас. Съгласно визираната норма спирането на влязло в сила решение по глава ХХІV от ГПК се извършва при условията на чл282, ал.ал.2-6 ГПК. В случая се касае до спиране на изпълнение на решение за парично вземане, което съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК изисква внасяне на сумата, за която молителят е осъден. Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІV г.о., намира, че молбата е основателна, тъй като касационната жалба е подадена в срок, а и сумата, за която жалбоподателят е осъден е внесена, видно от преводното нареждане/вносна бележка, така и от служебната бележка, издадена от счетоводството на Върховния касационен съд. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,