Решение № 7003 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1393/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Сити кеш“ООД, чрез процесуален представител, срещу решение №41562/11.12.2025г. постановено по адм. дело №10464/2025г. на Административен съд София - град /АССГ/. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът- Г. И. Г., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за оставяне й без уважение. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение АССГ е отменил отказ, обективиран в писмо изх.№000350/16.09.2025г. на „Сити кеш“ООД, в качеството му на администратор на лични данни, по заявление от 13.08.2025г. на Г. И. Г. за упражняване на достъп до информация относно обработваните негови лични данни, чрез предоставяне на копие от всички документи, които ги съдържат, и административната преписка е върната на „Сити кеш“ООД за ново произнасяне по заявление от 13.08.2025г. на Г. И. Г., при спазване задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, в 20-дневен срок от влизането му в сила. За да постанови този резултат съдът е приел, че предмет на оспорване в съдебното производство е изпратено на 16.09.2025г. по електронен път писмо №000350, подписано от Л. - длъжностно лице по защита на данните в „Сити кеш“ООД, който отговор представлява произнасяне по подадено чрез електронна поща от Г. (чрез адв.Димитров) на 20.08.2025г. заявление по чл.15 Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (ОРЗД, Регламента). Съдът е приел за спорен по делото въпроса дали при отправено искане на осн. чл.15 и чл.20 ОРЗД, администраторът на лични данни дължи предоставяне и на самите носители на тези данни АССГ, вкл. предвид разрешението дадено с Решение от 04.05.2023г. по дело С-487/21 на СЕС е приел, че искането за предоставяне на копия на всички документи, съдържащи лични данни на Г., вкл. договор за кредит, договор за цесия, погасителен план и др., обработвани от администратора, попада в приложното поле на Регламента, и „Сити кеш“ООД, в качеството си на администратор на лични данни е следвало да изпълни задължението си по чл.15, §3 ОРЗД като предостави на субекта на данните исканата информация. При извършената проверка по реда на чл.218 АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В конкретния казус съдът е бил сезиран от Г. Г. с жалба срещу отказ на „Сити кеш“ООД, да уважи негово искане за предоставянето му на копия от всички документи, в които се съдържат лични данни, във вр. с упражнено право на достъп по чл.15 от Регламента, включително но не само договор за кредит, договор за цесия, погасителен план и др. В жалбата до АССГ оспорващия е заявил, че отказът е получен на електронната поща на процесуалния представител на жалбоподателя (адв. Д. Димитров). Видно от доказателствата по делото цитирания отказ е обективиран в прикачен файл към писмо, изпратено от електронен адрес DP_Officer<[електронна поща]> до електронен адрес [електронна поща], в което е посочено, че е от П. Л. - длъжностно лице по защита на данните при „Сити кеш“ООД. Прикаченият файл във формат pdf съдържа документ, обективиращ процесния отказ, който документ е подписан от издателя Л. с електронен подпис. С разпореждане №34491 от 21.10.2025г. съдът е конституирал като жалбоподател Г. И. Г. и ответник в съдебното производство – „Сити кеш“ООД. Производството по делото е приключило след едно проведено ОСЗ при така конституираните страни. При неизяснен издател на оспорения акт, предвид изложеното от оспорващия в жалбата, относно предмета на оспорване предмета - изричен отказ на „Сити кеш“ООД, обективиран в писмо изпратено до електронната поща на процесуалния представител на жалбоподателя, с искане за неговата отмяна, без да изпълни задълженията си по чл.158 АПК, съдът е приключил съдебното дирене и постановил решение без да установи издателя на оспорения акт и съответно да конституира надлежна страна в процеса във вр. със заявения от Г. предмет на оспорване. По делото не е спорно, че „Сити кеш“ООД е администратор на лични данни по см. на чл.4 т.7 ОРЗД, но както се отбеляза по-горе процесното уведомление не е подписано от представляващия това юридическо лице, нито от друго лице в хипотеза на изрично прехвърляне на компетентност от администратора на лични данни по см. на ОРЗД. Не се установява от доказателствата по делото длъжностното лице по защита на личните данни по см. на Раздел 4, чл.37-чл.39 ОРЗД да разполага с компетентност да издава административни актове от името на администратора на лични данни по реда на Регламента, а това означава, че съдът е конституирал „Сити кеш“ООД като страна в съдебното производство, без това юридическо лице в качеството му на администратор на лични данни да е издател на оспорения пред първоинстанционния съд акт, който издател притежава процесуалната легитимация на страна в процеса. Предвид изложеното обжалваното решение на АССГ трябва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след като изпълни задълженията си по чл.158 АПК вр. чл.154 АПК установи кой е оспорения от Г. И. Г. акт, кой е издателя на оспорения акт, редовна и допустима ли е жалбата, като евентуално конституира надлежните страни в процеса и разгледа акта, предмет на оспорване за законосъобразност по реда на чл.168, ал.1 АПК на всички основания по чл.146 АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение последно вр. чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение