Определение № 746 от 19.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7049/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№6052/20.6.2013 г., подадена от адв. Г. А. – процесуален представител на Т. А. Д. и Т. Г. Д., и двамата от [населено място], против определение №155/22.5.2013 г. по гр.д.№2989/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от горепосочените лица молба за отмяна на влязлото в сила решение №514/20.11.2011 г. по гр.д.№168/2011 г. на Върховния касационен съд, І г.о. С обжалваното определение съдът е приел, че по твърдяното от молителите основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК молбата за отмяна е подадена извън визирания в чл.305, ал.1, т.1 ГПК тримесечен срок, тъй като представеното доказателство е депозирано и в касационното производство, и този срок тече от датата на влизане в сила на касационното решение – 20.11.2011 г., а молбата за отмяна е подадена на 21.12.2012 г. Досежно наведеното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е прието, че и по него молбата за отмяна е процесуално недопустима, тъй като, тъй като за представените решения на Варненския окръжен съд по гр.д.№983/2010 г. и по гр.д.№955/2010 г. няма данни да са влезли в сила. Срещу посоченото определение е подадена частна жалба от адв. Г. А. – процесуален представител на Т. А. Д. и Т. Г. Д., и двамата от [населено място]. Оспорва се изводът на съда относно твърдяното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, и се сочи, че съдът е приел пропускане на срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, без да е изследвана фактологията и че споменатото новооткрито доказателство е било приложено още в касационното производство, по което съдът не е взел становище, поради което касационното решение страда от порок – нарушаване на съществени процесуални правила, които водят до съществено нарушение при приложението на материалния закон, а оттам и до постановяване на нищожно решение. По-нататък в частната жалба се обсъждат изводите на ВКС по касационното дело. Моли се за отмяна на обжалваното определение и разглеждане на молбата за отмяна по същество. Ответниците по частната жалба Т. Д. Ю., Г. И. Д. и К. Д. П. не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.2, изречение второ ГПК, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Обжалваното определение е правилно. Законосъобразно и при спазване на съдопроизводствените правила тричленният състав на ВКС, ІІ г.о., е приел, че молбата за отмяна е подадена извън срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Повече от очевидно е, че към момента на влизане в сила на решението по материалния спор - №514/20.11.2011 г. по гр.д.№168/2011 г. на Върховния касационен съд, І г.о., представеното с молбата писмено доказателства е било не само известно на страната, но то е било представено с молба в касационното производство. Следователно тримесечният срок по смисъла на цитираната норма започва да тече на 21.11.2011 г. и изтича на 20.02.2012 г. Молбата да отмяна е депозирана в съда на 21.12.2012 г., т.е. налице е 10 месеца просрочие. Поради това правилно е прието, че молбата е процесуално недопустима. Освен изложеното, с оглед другите наведени оплаквания, следва да се посочи, че необсъждането на посоченото доказателство в касационното производство не може да бъде контролирано в производство по реда на отмяната, тъй като същото е извънинстанционно производство. Обжалваното определение е правилно и в останалата част, тъй като от представените решения не се установява същите да са влезли в законна сила, за да могат да бъдат преценявани в производство по глава ХХІV ГПК. Изложеното налага извод за неоснователност на частната жалба, поради което следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определени е- потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,