Определение № 282 от 28.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1234/2024 г.
ВКСI търговско отделение28.01.2025 г.докладчик Генковска
Диспозитив
ДОПЪЛВА определение № 3439/17.12.2024 г. по т.д. № 1234/2024 г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските, като: ОСЪЖДА „Резон“ ООД да заплати на Г. Р. Х. от гр.В.Търново сумата 700 лв., представляваща сторените от последния разноски в касационната инстанция, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.5 ГПК. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Р. Х. по чл.248 ГПК в останалата част. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от Г. Р. Х., чрез адв.Н. Н., за допълване на постановеното по делото определение № 3439/17.12.2024 г. по т.д. № 1234/2024 г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските. Молителят поддържа, че в негова полза следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 2500 лв. Ответникът по молбата „Резон“ ООД изразява становище за неоснователност на молбата, прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Оспорва се да има представен списък с разноските към отговора на касационната жалба, както и доказателства за тяхното реално извършване. ВКС констатира следното: Производството по т.д. № 1234/2024 г. на ВКС, I т.о. е приключило с постановяването на определение № 3439/17.12.2024 г. по т.д. № 1234/2024г. на ВКС, I т.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 133/28.02.2024 г. по в.т.д. № 217/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 38/06.01.2023 г. по т.д. № 1806/2021 г. на СГС, ТО, VI – 7 с-в, с което е признато за установено по отношение на „Резон“ ООД на основание чл.95б, ал.1, т.1 ЗАПСП, че е нарушил притежаваното от Г. Р. Х. авторско право върху кръстословица чрез възпроизвеждането й без съгласие и без обозначаване на автора в бр.173
от 10.09.2010 г. на в. „София днес“. Ответникът по касационната жалба Г. Р. Х. е подал писмен отговор чрез пълномощника си адв.Н. Н.. В същия е обективирано искане за присъждане на разноски, придружено с договор за правна защита и съдействие от 10.05.2024 г., установяващ договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. за изговяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство пред касационната инстанция. Същото доказателство е отчетено като налично към отговора на касационната жалба в разпореждане № 1122/30.05.2024 г. на Председателя на II т.о. за извършена входяща проверка по преписката по касационната жалба. Касационната инстанция не се е произнесла с определението по чл.288 ГПК по искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, поради което е налице хипотеза по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на необжалваемо определение. Съобразно постановките по т.8 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Следователно молбата следва да се разгледа по същество. Разгледано по същество искането по чл.248 ГПК е частично основателно. С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК законодателят е възложил в правомощие на съда, при направено искане от насрещната страна, да присъди по – нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, когато констатира несъответствие между платеното такова и действителната фактическа и правна сложност на делото. Следва да се съобрази и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022г., в което е прието, че посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда, като прекомерността на адвокатското възнаграждение се определя след преценка на комплекс от фактори, сред които фактическата и правна сложност на спора, спецификата на производството, обема и сложността на извършените процесуални действия и други. Поради това при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, настоящият състав съобразява, че касационното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото същото е приключило с определение по чл.288 ГПК за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че извършената работа от упълномощения от Г. Р. Х. адвокат се изчерпва само с изготвянето на отговор на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание. По тези съображения, молбата по чл.248 ГПК следва да се уважи за сумата от 700 лв., като за разликата над този размер същата следва да се остави без уважение. Неоснователно е възражението на „Резон“ООД, че липсват доказателства за реално извършване на разноските. Видно от обективираното съдържание на договора за правна защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 2500лв. е било заплатено в брой.