Определение № 196 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1788/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М. С. против определение № 530 от 23.02.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 973 по описа за2021 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, в частта, с която е прекратена предоставената на частния жалбоподател правна помощ и той е лишен от нея. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл. 96 и чл.97 от ГПК за прекратяване на предоставената му правна помощ. Моли това определение да бъде отменено и да му бъде назначен нов служебен защитник. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на жалбоподателя и данните по делото приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл.95, ал.5 от ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна. С определения № 1234 от 12.05.2021 г. и № 1539 от 11.06.2021 г. по гр. д. № 973 по описа за 2021 г. Софийският апелативен съд е заменил по искане на частния жалбоподател служебно назначения му адвокат Д. П. с адвокат З. Б. К.. М. С. не е постигнал съгласие с адвокат К. относно своята защита и затова е поискал замяната и с молба вх. № 10980. Искането е удовлетворено с определение № 2670 от 13.10.2021 г. и адвокат К. е заменена с адвокат М. Т.. Новоназначеният адвокат Т. е поискала да бъде заменена, тъй като не се е занимавала с подобни случаи, поради което съдът я е освободил и за нов служебен защитник е назначил адвокат Т. Л. Г. с определение № 3037 от 17.11.2021 г. По искане вх. № 2988 от 11.02.2022 г. на М. С. за замяната на адвокат Т. Г. Софийският апелативен съд се е произнесъл с обжалваното определение. Констатирал е, че съдът е назначавал и освобождавал последователно служебни адвокати, като ищецът с поредното си искане определя последния назначен служебен адвокат за неадекватен човек и мизерник. При тези обстоятелства съдът е счел, че на основание чл.96, ал.1, т.1 от ГПК и на основание чл.97 от ГПК следва да се прекрати предоставената правна помощ и ищецът да бъде лишен от нея. В чл.96, ал.1, т.1 от ГПК е посочено, че правната помощ се прекратява при промяна на обстоятелствата, поради които е предоставена, а в чл.97, ал.1 от ГПК се предвижда лишаване от правна помощ, ако се установи, че условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти. Условието за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по граждански дела според чл.23, ал.3 от Закона за правната помощ е липсата на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, а пречките за предоставянето и са посочени в чл.24 от същия закон. Промяна в обстоятелствата би била налице, ако лицето вече има необходимите средства или се е появила някоя от пречките по чл.24 от ЗПП. Лишаване от предоставената помощ би следвало да се постанови, ако още при предоставянето и страната е имала парични средства или са съществували пречките, посочени в закона. Неудовлетворението на ползвателя на правна помощ от назначените му адвокати, обидите към тях и отказите му да го представляват не са обстоятелства, които се отразяват на възможността на страната да заплаща адвокатско възнаграждение, поради което правната помощ не може да бъде прекратена. Основания за лишаването му от правна помощ въобще не са посочени от Софийския апелативен съд. Следователно не са налице предпоставките на чл.96, ал.1, т.1 от ГПК и на чл.97, ал.1 от ГПК за прекратяване на правната помощ, предоставена на жалбоподателя, нито за лишаването му от тази помощ. По тези съображения настоящата инстанция приема, че определението на Софийския апелативен съд в обжалваната част трябва да бъде отменено и делото да бъде върнато за замяна на служебния адвокат на жалбоподателя. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение