Определение № 50004 от 26.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4587/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от адв. Т. Б. в качеството му на пълномощник на М. Ф. К. и А. Г. К., с искане за допълване на постановеното по делото определение № 66 от 20.04.2022 г. в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна А. Н. Т., в който се изразява становище, че молбата е неоснователна и недоказана, като същата следва да бъде оставена без уважение. Направено е и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, като при алтернативност да се съобрази претендирания от насрещните страни адвокатски хонорар с определения минимум в НМРАВ. Върховният касационен със, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата за допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските, съобрази следното: С определение № 66 от 20.04.2022 г. по ч.гр.д. № 4587/2021 г на ВКС, І г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение № 260485 от 13.07.2021 г. по ч.гр.д. № 314/2021 г. на Софийски окръжен съд по подадената против него частна касационна жалба от А. Н. Т.. С това определение касационната инстанция не се е произнесла по искането на ответните страни за присъждане на разноски. Молбата за допълване на постановеното по ч.гр.д. № 4587/2021 г. на ВКС, І г.о. определение е постъпила в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Видно от данните по делото, частната касационна жалба на А. Н. Т. против въззивното определение е връчена на насрещните страни на 21.09.2021 г. В едноседмичният срок за отговор по чл. 276, ал.1 ГПК, е постъпил отговор на частната касационна жалба с вх. № 266141 от 27.09.2021 г., в които е изразено становище за неоснователност на частната касационна жалба и е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за частното производство пред ВКС. Към отговора е приложен Договор за правна защита и съдействие, сключен от М. Ф. К. и А. Г. К. и адв. Т. Б., видно от който за оказване на правна защита и съдействие по ч.гр.д. № 314/2021 г. на Софийски окръжен съд, а именно изготвяне на отговор на частната касационна жалба, ответните страни са заплатили на упълномощения адвокат възнаграждение в общ размер от 2000 лв. При тези данни настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 78, ал.3 ГПК за присъждане на разноски в полза на ответните страни. Искането за присъждането им е направено своевременно с отговора на частната касационна жалба, към който са представени и доказателства, че адвокатското възнаграждение е заплатено в уговорения размер. Като съобрази характера на образуваното по ч.гр.д. № 4587/2021 г. производство пред ВКС, фактическата и правна сложност на делото, извършените от пълномощника процесуални действия, изразяващи се в изготвяне и подаване на мотивиран отговор на частната касационна жалба, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което следва да бъде намалено до 500 лв., при отчитане на минималните размери на адвокатските възнаграждения в производства по частни жалби, определени в чл. 7, ал.1, т.7 във вр. чл. 11 от Наредба № № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното съдът