Определение № 446 от 25.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3284/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 8984/22.06.2020 г., обозначена като касационна жалба от адв.Ц. Ц. Р., особен представител на ответника Ч. С. Г. срещу решение № 870/17.04.2020 г. по гр.дело № 5369/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските. Поддържаното основание за неправилност на решението в посочената част е незаконосъобразност. Искането е да се отмени въззивното решение в обжалваната част и се постанови друго, с което да се присъди в полза на адв.Р. възнаграждение за осъществено особено представителство на ответника-въззивник за въззивното производство. Ответницата по частната жалба П. М. П., чрез адв.К. Д. в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: С решение № 5961/08.08.2019 г. по гр.дело № 5308/2018 г. на Софийски градски съд е осъден на основание чл.240,ал.1 и 2 ЗЗД Ч. С. Г. да заплати на П. М. П. сумата 5000 евро, представляваща незаплатено задължение за връщане на дадена от П. П. по договор за заем от 03.07.2012 г., ведно със законната лихва от 28.04.2017 г. до окончателното изплащане и 2 462.46 евро договорна лихва за периода 31.07.2012 г. – 27.04.2017 г., като е отхвърлен иска за горницата до 10 000 евро и за заплащане на лихва върху сумата от 2 462.46 евро от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и е отхвърлен предявения от П. М. П. срещу Ч. С. Г. иск с правно основание чл.240,ал.1 ЗЗД за връщане на дадена в заем на 02.07.2012 г. и на 03.07.2012 г. сума на обща стойност от 9750 лв. и е осъден Ч. С. Г. да заплати на П. М. П. сумата 1422.92 лв. разноски за първоинстанционното производство. В хода на първоинстанционното производство с разпореждане от 11.06.2018 г. по гр.дело № 5308/2017 г. Софийски градски съд е приел, че на основание чл.47,ал.6 ГПК на ответника Ч. Г. следва да се назначи особен представител на разноски на ищцата. Със същото разпореждане е указано на ищцата П. П. да внесе по сметка на СГС депозит за особен представител на ответника Ч. Г. в размер на 1691.10 лв. С определение от 12.11.2018 г. по гр.дело № 5308/2017 г. СГС е назначил за особен представител на Ч. Г. адв. Ц. Ц. Р.-В. от АК [населено място]. Срещу постановеното първоинстанционно решение в уважената част на предявените искове е подадена въззивна жалба от ответника Ч. Г., чрез адв.Ц. В.. По делото не са налице данни за въззивното производство съдът да е определял възнаграждение на особения представител на ответника-въззивник. С решение № 870/21.04.2020 г. по гр.дело № 5369/2019 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 5961/08.08.2019 г. по гр.дело № 5308/2018 г. на Софийски градски съд. В мотивите на решението е прието, че пред тази инстанция не е направено искане за разноски до приключване на устните състезания и такива не са присъждани. С молба вх. № 8983/22.06.2020 г. особеният представител на въззивника адв.Ц. Р. В. е поискала допълване на въззивното решение в частта за разноските, като на същата се присъди възнаграждение за осъщественото особено представителство на ответника Ч. Г. за въззивната инстанция. С определение № 11798/05.08.2020 г. на САС молбата на адв.Ц. Р. за допълване на решение № 870/21.04.2020 г. по гр. дело № 5369/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските е оставена без уважение. Като взема предвид посочените факти съдът намира, че подадената частна жалба от адв.Ц. Р., обозначена като касационна жалба срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта за разноските е процесуално недопустима. В действащия ГПК няма разпоредба, съответна на чл.70 ГПК/отм./, която да предвижда възможност за отделно обжалване на съдебния акт в частта за разноските. Съгласно чл.248, ал.1 ГПК ако страната е останала недоволна от постановеното решение в частта за разноските следва да поиска в срока за обжалване от съда, който го е постановил допълнение или изменение на съдебния акт в тази му част. Определението, с което съдът се произнася по искане за допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.248, ал.3 ГПК. В настоящия случай на адвокат Ц. Р. – В., назначена от първоинстанционния съд за особен представител на ответника на основание чл.47,ал.6 ГПК не е определено от съда възнаграждение за осъщественото процесуално представителство за въззивното производство. С въззивното решение съдът също не е присъдил такова възнаграждение. Адв. Ц. Р. е подала касационна жалба срещу въззивното решение в частта за разноските на 22.06.2020 г. и на същата дата е подала молба за допълване на въззивното решение в частта за разноските, като й се присъди възнаграждение за осъщественото особено представителство за въззивната инстанция. Както се посочи по-горе с определение от 05.08.2020 г. по гр. дело № 5369/2019 г. на САС молбата на адв.Р. за допълване на въззивното решение в частта за разноските е оставена без уважение. Въззивното решение от 21.04.2020 г. на Софийски апелативен съд не подлежи на обжалване в частта за разноските, тъй като в действащия ГПК не е предвидена възможност за отделно обжалване на съдебния акт в посочената част. По същността си таза касационна жалба представлява молба за допълване на въззивното решение в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК. С определение № 11798/05.08.2020 г. въззивният съд се е произнесъл по подадена молба, от 22.06.2020 г. от жалбоподателката за допълване на въззивното решение в частта за разноските. Това определение не е обжалвано и е влязло в сила. Поради изложеното съдът преценява, че подадената частна жалба, обозначена като касационна жалба срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта за разноските е недопустима, поради липса на предмет и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о