Определение № 2750 от 23.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2209/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадена е частна жалба от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД - чрез адв. Ел. Б. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу разпореждане № 701/14.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 840/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд, ІІ въззивен граждански състав, с което е върната касационната жалба с вх. № 5865/14.06.2024 г., предявена от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД срещу постановеното въззивно решение. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като с оглед на предмета на предявения иск - за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане („Автокаско“) за причинени имуществени вреди при настъпване на покрит застрахователен риск (кражба на лек автомобил), ищецът-физическо лице е потребител по договора за имуществено застраховане, поради което е приложима правната норма, уредена в чл. 113, изр. 2 ГПК, предписваща, че делата, образувани по искове срещу и от потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. В този смисъл, счита, че, когато цената на иска е над 5000 лв., какъвто е настоящият случай, не е преграден достъпът до касация – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Установява се, че с обжалваното разпореждане съдията докладчик от администриращия въззивен съд е върнал предявената от частния жалбоподател касационна жалба срещу постановеното въззивно решение, тъй като е счел, че с оглед на цената на иска и търговския характер на образуваното дело крайният съдебен акт не подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК. С предявения от М. А. И. осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ се иска да бъде допуснато принудително удовлетворяване – с помощта на държавната принуда, на твърдяното парично вземане в размер на 12338,95 лв., представляващо уговореното застрахователно обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск (кражба на лек автомобил) по договор за имуществено застраховане („Автокаско“). Наистина, паричното притезание, което е предмет на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, е породено от застрахователен договор, който по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, във вр. чл. 286, ал. 2 ТЗ представлява абсолютна (обективна) търговска сделка. Следователно, настоящото делото трябва да бъде квалифицирано като търговско, макар и с оглед на цената на предявения иск (под 25000 лв.) то да не се разглежда по правилата на уреденото в Глава ХХХІІ особено исково производство. Но съгласно правната норма, регламентирана в чл. 113, изр. 2 ГПК (изм. - ДВ, бр. 100/2019 г.), дори и когато делото е търговско, то се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес, в случай че исковете са предявени от или срещу потребител. Уреденото в тази разпоредба нормативно изключение цели да се предостави по-засилена процесуална защита на икономически по-слабите в гражданското/търговското правоотношение лица (по-благоприятна за тях подсъдност на съдебните спорове, които винаги ще бъдат разглеждани по реда на общия исков процес, дори и когато по своето правно естество тези дела са търговски), а именно на потребителите по смисъла на определителната правна норма на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП - физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. По същество, в този смисъл са и задължителните за правосъдните органи тълкувателния разяснения, дадени в ТР № 3/23.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2019 г.на ОСГТК на ВКС – след изменението на чл. 113 ГПК – ДВ, бр. 100/2019 г., дело, с предмет правоотношения по договор, по който страна е физическо лице, притежаващо качеството потребител по смисъла на ЗЗП, и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес и прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение е като по гражданските дела. По делото не е спорно правнорелевантното обстоятелство, че ищецът е сключил процесния договор за имуществено застраховане („Автокаско“), който не е свързан с осъществявана от него търговска или професионална дейност, поради което той е потребител на финансови услуги по смисъла на § 13, т. 1, във вр. с § 13, т. 12, предл. 3 от ДР на ЗЗП. Следователно, настоящото дело трябва да се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес – по смисъла на чл. 113 ГПК, а съгласно цената на иска по него – над 5000 лв., на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационен контрол. Като е достигнал до различен правен извод, администриращият съд е постановил неправилно преграждащо разпореждане, което трябва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за предприемане на процесуални действия по надлежното администриране на въззивната жалба, предявена от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД (тя е подадена в решителния срок по чл. 283 ГПК). Воден от горното, съдът