Определение № 8852 от 11.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3992/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на С. Н. Б. за отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК на влязло в сила решение № 13871 от 22.04.2025 г., постановено по адм. дело № 9422/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Г. Д. Б. против заповед № САГ 24-РА-30-281/27.08.2024 г. на вр. и.д. главен архитект на Столична община, потвърдено с решение № 11742/19.11.2025 г., постановено по адм. д. № 7422/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение. В молбата се сочи, че като съпруга на извършителя и адресат на административния акт е съсобственик на част от гаражната клетка, чието премахване като незаконен строеж е разпоредено с тази заповед, поради което е пряко засегната от съдебното решение и за нея е налице правен интерес да участва в производството. Счита, че е лишена от възможността да защити правата си и да докаже незаконосъобразността на административния акт. Ответникът – вр. и. д. главен архитект на Столична община, чрез юрк. Василева, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на направените за настоящото производство разноски. Ответникът-Г. Д. Б. не взема становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира искането за отмяна на С. Н. Б. за процесуално недопустимо. По делото няма спор, че С. Б. не участва в производството по адм. дело № 9422/2024г. на Административен съд София-град, както и в производството по адм.д. № 7422/2025 г. на Върховния административен съд, Второ отделение. При това положение приложимия ред за отмяна на влязъл в сила съдебен акт за искателката е този по чл. 246 - 249 от АПК. Изрично в молбата за отмяна Б. сочи разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК. Основанието за отмяна по т. 5 обаче не се отнася за случаите, при които лицето изобщо не е конституирано като страна по делото, какъвто е разглеждания случай. Ето защо е недопустимо искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК, на която норма се позовава искателката. Цитираната норма се намира в Раздел I на Глава четиринадесета от АПК, която урежда отмяната по искане на страна по делото. С. Б. няма това качество, тъй като не участва при разглеждането на производствата по цитираните по-горе дела. С оглед на изложеното определението от 21.05.2026 г. за даване на ход на делото по същество следва да бъде отменено, а направеното искане от Б. за отмяна на влязлото в сила решение по адм. дело № 9422/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Г. Д. Б. против заповед № САГ 24-РА-30-281/27.08.2024 г. на вр. и.д. главен архитект на Столична община, потвърдено с решение № 11742/19.11.2025 г., постановено по адм. д. № 7422/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение, следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо, а образуваното въз основа на него производство следва да бъде прекратено. Предвид изхода на спора и своевременно заявеното искане от процесуалния представител на главния архитект на Столична община, молителката следва да бъде осъдена да заплати на Столична община разноски по делото в размер на 100 (сто) евро юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия