Определение № 216 от 22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5975/2014 г.

Производството е по чл. 83, ал.2 ГПК. Подадена е молба от С. Г. С. с искане да бъде освободена от внасяне на държавна такса, дължима по подадената от нея частна жалба против определение № 51 от 26.02.2015 г. по гр.д. № 5975/2014 г.2, на ВКС, І г.о., с което са оставени без разглеждане като недопустими подадените от С. С. молба вх. № 5442 от 04.06.2013 г. от за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2011 г. на ЧСИ У. Д., и молба вх. № 65616 от 04.06.2013 г. за отмяна на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д. № 8860/2011 г. Към молбата си молителката е представила декларация за материално и гражданско състояние, в която под страх от наказателна отговорност е декларирала, че не получава месечни доходи, че доходите й за 2014 г. възлизат на сумата 400 лв., а за 2015 г./ до момента на подаване на декларацията/- на 420 лв., че има непълнолетно дете, за което осигурява грижи и издръжка, че всички имоти, притежавани от нея и съпруга й са възбранени по водените против тях изпълнителни дела, банковите им сметки са запорирани, а от 2011 г. молителката води дела за възстановяване на правото да упражнява адвокатска професия. Дължимата за частната жалба държавна такса е в размер на 15 лв., но като взе предвид декларираните от молителката обстоятелства, настоящият състав намира, че с оглед нейното материално и семейно положение дори и този минимален размер би създал за нея финансово затруднение. Поради това намира, че са налице предпоставките на чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване на молителката от внасяне на държавна такса по подадената от нея частна жалба. Водим от гореизложеното съдът