Определение № 229 от 16.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 1158/2018 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК – във вр. чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 5618 от 26.ІІІ.2018 г. на Д. З. М.-И., действаща в качеството й на синдик на [фирма] (в несъстоятелност), подадена против Разпореждането от 9.ІІІ.2018 г. на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, постановено по т. дело № 2777/2017 г., с което – на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК - е била върната касационната жалба на това дружество (с вх. № 635/15.І.2018 г.), подадена срещу постановеното по това дело въззивно решение № 2423/23.ХІ.2017 г. Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното разпореждане по чл. 262, ал. 1, т. 2 ГПК, дружеството настоящ частен жалбоподател претендира отменяването му, като заедно с това формулира и доказателствено искане /по реда на чл. 278, ал. 1, изр. 2-ро ГПК/ за изслушване заключение на графическа експертиза със задача да отговори на въпроса: „Коя е цифрата, изписана за дата на връчване на разпореждането от 19.01.2018 г.?”. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по тази частна жалба софийско акционерно дружество с фирменото наименование „ФК Ц.” писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по основателността на съдържащото се в нея бланкетно оплакване за неправилност на атакуваното разпореждане по чл. 262, ал. 1, т. 2 ГПК, така и по допустимостта на формулираното доказателствено искане за изслушване на заключение на графическа експертиза, претендирайки за потвърждаването му. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата частна жалба на Д. З. М., действаща в качеството й на синдик на „Професионален футболен клуб Ц.” (в несъстоятелност), ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. За да прецени, че точната дата, на която е било извършено връчване на първоначалното разпореждане от 19.01.2018 г., съдържащо указанията на въззивната инстанция за отстраняване нередовности на касационната жалба на дружеството настоящ частен жалбоподател, е именно денят 14 февруари 2018 г., а не 19.ІІ.2018 г., както се твърди и понастоящем, съставът на САС е разпоредил извършване на служебна проверка, в резултат от провеждането на която по данните в работната книга на връчителя Т. В., началникът на служба „Връчване на призовки и съдебни книжа” на СГС повторно е удостоверил, че релевантното за спора връчване е било осъществено именно на 14.ІІ.2018 г. по реда на чл. 51, ал. 1 ГПК. Данните от тази проверка, обективирани в официален документ на СГС, изключват необходимостта от изслушване на графическа експертиза с формулираната по-горе от частния жалбоподател задача и затова доказателственото му искане ще следва да бъде оставено без уважение. По същество: След като меродавната дата на връчване на първоначалното разпореждане от 19.І.2018 г. по чл. 285, ал. 1 ГПК е със сигурност четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, а не 19.ІІ.2018 г., преценката на САС за отстраняване на първоначално констатирания недостатък на касационната жалба, но вече след изтичането на дадения едноседмичен срок за това, е вярна /законосъобразна/ и затова тя ще следва да бъде споделена. Налице е било основанието по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК /във вр. чл. 64, ал. 1 ГПК/ за връщането на касационната жалба срещу постановеното по същото дело въззивно решение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение