Определение № 75 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1266/2016 г.

Производството е по член 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 2280 от 01.03.2016 г., подадена от З. К. С. от [населено място] срещу разпореждане № 60 от 23.02.2016 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., постановено по гр.д. № 2865/2015 г. по описа на съда, с което е разпоредено да се издаде обратен изпълнителен лист в полза на К. С. С., като е осъден З. К. С. да върне сумата от 15 625.62 лв., получена въз основа на предварително изпълнение на обезсиленото решение №19445 от 29.12.2015г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№13100/2014г. по описа на съда. В частната жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Жалбоподателят твърди, че мотивите на обжалваното разпореждане не кореспондират с посочено правно основание в разпореждането-чл.241, ал.3, изр.2 ГПК. Ответникът по жалбата К. С. С. не е изразил становище. При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., установи следното: Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С въззивно решение №19445/29.12.2015г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№13100/2014г. е потвърдено първоинстанционното решение от 07.05.2014г.на Софийски районен съд по гр.д.№30191/2013г., с което К. С. С. е осъден да заплати на З. К. С. сумата от 10 000лв., на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата. В полза на ищеца е издаден от СГС изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение, като по образуваното по него изпълнително дело №9/2015г. по описа на ЧСИ Г. Д., с рег.№781, с район на д-вие СГС, в полза на кредитора З. С. е била събрана сума в размер на 15 625.62 лв. Въззивното решение, чието изпълнение е допуснато, е обжалвано и от двете страни, като е допуснато до касационно обжалване по касационната жалба на ответника К. С.. С определение №435 от 09.12.2015г., поради отказ от иска, заявен с молба вх.№12980/02.12.2015г. от З. С., съставът на Върховния касационен съд е обезсилил въззивното и първоинстанционното решения и е прекратил производството по гр.д. № 2865/2015 г. по описа на ВКС, както и по въззивното и първоинстанционното производство по него. Ответникът по делото К. С. е поискал издаване на обратен изпълнителен лист за възстановяване на сумата, събрана по изпълнителното дело, образувано въз основа на невлязлото в сила въззивно решение, което е обезсилено поради отказ от иска. Последиците при предварителното изпълнение, когато решението, въз основа на което е издаден изпълнителния лист бъде отменено и искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, са идентични на тези при обезсилване на решението поради отказ от иска. Няма друга възможност за възстановяване на първоначалното положение, освен издаване на обратен изпълнителен лист, с който да се върнат вещ или пари, получени от страната въз основа на признати й права с невлязло в сила решение, от които права се е отказала по чл.233 ГПК. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че мотивите на обжалваното разпореждане не кореспондират с посочено правно основание. Вярно е, че в разпореждането погрешно е посочено, че се издава на основание чл.241, ал.3, изр.2 ГПК, но е очевидно, че се касае за техническа грешка, тъй като от мотивите на съда е ясно, че е имал предвид чл.245, ал.3, изр.2 ГПК. Още повече, че в самото начало на разпореждането е посочено, че производството се развива по реда на чл.245, ал.3 ГПК. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд