Определение № 901 от 09.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 838/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на “М. и ЕТ “Н. М.”, гр.София срещу определение от 11.11.2009г. по гр.д.№ 3450/2009г., с което Софийският градски съд е осъдил жалбоподателите да заплатят допълнителна държавна такса в размер по на 133.33 лв. за всеки от тях на основание чл.65 ГПК /отм./. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно и молят за неговата отмяна. Ответникът ТД “Б. С. оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. Софийският градски съд е осъдил частните жалбоподатели да заплатят допълнителна държавна такса съгласно чл.65 ГПК /отм./, тъй като същите късно са направили доказателствено искане, което е станало причина за отлагане на делото. В частната жалба са изброени процесуалните действия по предприетите изменения на иска, както и са направени изявления, че са ”били принудени да се крият и изчакват”, а също и че проблемът за количеството на доставените трегери бил “запазен и като защита срещу съдийската пристрастност в полза на ищеца”, а “виновното поведение на съда е извинителна причина”за искането им. С тези си заявления частните жалбоподатели признават, че съзнателно не са направили доказателствените си искания своевременно и не са упражнявали процесуалните си права добросъвестно. Независимо от нарушаване на вмененото им задължение по чл.3 ГПК /отм./, частните жалбоподатели са били в процесуалната позиция на въззивници и е следвало да направят доказателствените си искания в жалбата – чл.198, б.”д” ГПК /отм./. Искането за представяне на два броя разписки е във връзка с тяхното твърдение, че са получили стоките по тези разписки, както и за установяване на количеството на описаните в документите трегери. С разписките са доказват факти и обстоятелства, които са безспорни между страните, вкл. - в подкрепа на тезата на ответниците, поради което искането за предоставяне на “възможност за запознаване с разписките” /които са известни на страната и впоследствие не са оспорени/ и съответно за назначаване на експертиза за изчисляване на количеството на линейните метри доставени стоки по разписките /правилно оставено без уважение от съда/, сочат на злоупотреба с процесуални права. По тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че е налице хипотезата на чл.65, ал.1 ГПК /отм./, поради което обжалваното определение на СГС е правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд