Решение № 6967 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4470/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на „ИВА-ММ 2012“ ООД - гр. Гоце Делчев, чрез адв. Балкански, срещу Решение № 542/17.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2201/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22000121005718-091-001/22.02.2023 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА (РАПРА) № П-22000123044807-003-001/10.03.2023 г., издадени от В. И. Илиева – орган, възложил ревизията, и Р. Б. Танева – ръководител на ревизията, в частите, с които е потвърден с Решение № 942/10.07.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), поправено с Решение за поправка на явна фактическа грешка № 994/17.07.2023 г. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на административния съд законосъобразно провеждане на производството по реда на чл.122 и сл. ДОПК. Твърди се, че в случая съществено е била нарушена процедурата по издаване на РА, с оглед на това, че задълженията за ревизираното лице са определени по аналог без нарочно уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и доказателства за връчването му, което е основание за обявяване нищожността на акта. Наведени са аргументи, че съдът е възприел безкритично изводите в РА и е извършил неправилна преценка на доказателствата, с оглед на което постановеното решение е неправилно. В касационната жалба са развити подробни аргументи, с които се оспорват установените от приходните органи задължения. Отправено е искане за отмяна обжалвания съдебен акт, като се отмени и издадения ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Йорданов оспорва същата като неоснователна. Отправя искане да се остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Производството пред Административен съд - Благоевград е повторно след като с Решение № 9870/16.10.2025 г., постановено по адм. дело № 8245/2024 г. по описа на Върховен административен съд е отменено Решение № 1868/11.06.2024 г. на Административен съд – Благоевград, постановено по адм. дело № 843/2023 г. по описа на съда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Предмет на проверка пред административния съд е бил Ревизионен акт № Р-22000121005718-091-001/22.02.2023 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА№ П-22000123044807-003-001/10.03.2023 г., издадени от В. И. Илиева – орган, възложил ревизията и Р. Б. Танева – ръководител на ревизията, в частите, с които е потвърден и изменен с Решение № 942/10.07.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, поправено с Решение за поправка на явна фактическа грешка № 994/17.07.2023 г. Със същия след проведено ревизионно производство по реда на чл. 122 ДОПК и върху данъчни основи по чл. 122, ал. 2 ДОПК са определени данъчни задължения и са начислени лихви за просрочие на ревизираното дружество, както следва: корпоративен данък за 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. общо в размер на 60 863,19 лв., ведно с лихви в размер на 19 248,92 лв. и ДДС в общ размер 125 597,41 лв. и лихви в размер на 49 973,91 лв. От фактическа страна съдът е проследил извършените процесуални действия в хода на ревизията и е приел, че РА отговаря на изискването за форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.120, ал. 1, т. 1-т. 8 от ДОПК, включително мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените задължения с кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите за ревизирания данъчен период. Съдът е установил, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22000121005718-020-001/12.10.2021 г., изменена за срока за приключване на ревизията със Заповеди за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-22000121005718-020-002/10.01.2022 г. № Р-22000121005718-020-003/09.02.2022 г. и № Р-22000121005718-020-004/28.02.2022 г., всички връчени на РЛ по електронен път. Посочил е, че ревизията е проведена по реда на чл.122 и сл. ДОПК, а уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК е връчено редовно на ревизираното лице. В тази връзка е приел за неоснователно възражението на оспорващото лице за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. По съществото на спора, според административния съд, при издаване на ревизионния акт е спазен и материалният закон. На първо място, съдът е приел за установено, че за целите на ревизионното производство от стана на РДГ - Благоевград, в отговор на връчено им искане за извършване на действия от други контролни органи, е представена справка за издадени от РЛ превозни билети за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. От анализа на данните в превозните билети е установено, че през ревизирания период „ИВА-ММ 2012“ ООД е реализирало продажби на дървесина към физически лица и към няколко дружества, за които не са издадени фактури или касов бон. При проследяване на приходите по счетоводните сметки не е установен отчетен приход и начислен ДДС от доставка на дървесина по тези билети. Въз основа на установеното от приходните органи, съдът е приел за опровергани твърденията на управителя в писмените му обяснения, че въпросните билети са издавани за транспортиране на чужда стока с получатели физически лица. Направил е извод за обосновано увеличение на финансовия резултат на „ИВА-ММ 2012“ ООД и определяне на основата за облагане с корпоративен данък. Според съда правилно ревизиращите органи са изчислили средните продажни цени без ДДС по години на продадените дърва в страната на куб.м. и на дърва и пелети на тон в страната и Р Гърция, на база данните от фактури за извършени продажби за ревизираните периоди. Според административния съд, в случая правилно в резултат на установения резултат по ЗКПО – неотчетени приходи от продажба на дървен материал, органите по приходите са приели, че върху реализираните продажби се дължи ДДС, тъй като са налице облагаеми доставки. Относно доставката по фактура № 1000001019/15.06.2016 г., издадена от „Леском-83“ ЕООД за доставка на широколистни дърва, е прието, че в случая правилно са увеличени приходите на РЛ с 2 025.00 лв., тъй като е установена липса на издаден превозен билет, а са налице само фактура и касов бон. За правилни са приети и изводите за липса на осъществени ВОД по посочените фактури за доставки в Р Гърция, поради което и „ИВА-ММ 2012“ ООД неправилно е приложило нулева ставка на ДДС. В тази връзка е посочено, че ревизираното лице не притежава достатъчно убедителни доказателства за реално извършени ВОД, а представените международни товарителници не съдържат всички данни и не установяват по безспорен начин, че стоките са превозени извън територията на страната. По тези съображения съдът е потвърдил определения за дължим ДДС за процесните периоди. В заключение първоинстанционния съд е приел, че събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства установяват и доказват наличието на предпоставките по чл.122,ал.1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, като основание за провеждане на ревизионно производство по реда на чл.122-чл.124 от ДОПК, а събраните по делото доказателства налагат категоричен извод за укрити приходи за процесните периоди. Оспореното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Практиката на Върховния административен съд следва трайно разбирането, че за да е законосъобразно облагането с данък в размер, установен в материалния данъчен закон, към определена от органа по приходите основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, е необходимо да е налице някое от обстоятелствата, предвидени в ал. 1 на същата разпоредба. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Само при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1-8 от ДОПК и при спазване на правилата по чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него данъчна основа. За целта обаче, основанията за преминаване към ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК следва да са убедително и несъмнено доказани, което в случая не е изпълнено. Неправилното преминаване на ревизията по особения ред води и до неприложимост на презумпцията за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт. Регламентираното в ДОПК ревизионно производство е строго формално. Проявление на тази формалност е императивното изискване уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК да бъде нарочно и редовно връчено на ревизирания субект. В настоящия случай, от представените доказателства не се установява издаване и връчване на уведомление по чл.124, ал.1 ДОПК на ревизираното лице. Действително, според разпечатка от системата БИДИС, на ревизираното лице е бил връчен документ именован „Уведомление № РД-22-293/25.08.2022 г.“. Този документ, обаче, не е представен по делото. Въпреки възраженията на дружеството и изричното определение на съда от 15.12.2025г., от страна ответника по жалбата не е представено издадено уведомление и съответно неизвестен остава текста на връчения документ, в случай че същия е бил издаден. Тъй като съдът не е отчел съществения факт на невръчване на уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК, изводът му, че ревизионното производство е проведено без допуснати съществени процесуални нарушения, а доказателствената съвкупност е формирана със законосъобразно извършени от ревизиращите органи процесуални действия е неправилен и необоснован. В случая съществено е била нарушена процедурата по издаване на ревизионния акт, тъй като задълженията за ревизираното лице са определени по аналог без нарочно уведомяване, което противоречи на принципа на обективност по чл. 3, ал. 2 ДОПК. Ето защо, основателни са касационните оплаквания, че съдът не е придал необходимата значимост на констатираното нарушение, свързано с нарушаване на императивното правило за връчване на уведомление на ревизираното лице по чл. 124, ал. 1 ДОПК. Установеното обстоятелство, че приходните органи не са връчили уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК, дава основание да се приеме, че в случая цялото ревизионно производство, проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК е било съществено и радикално опорочено – ревизираното дружество е следвало да бъде наясно за разместената доказателствена тежест и приложимите презумпции, които съществено се отразяват на изхода му. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. В конкретния случай, обаче, при липса на редовно производство по реда на чл.122 и сл. ДОПК, ревизионният акт не се ползва с обвързваща доказателствена сила. В случая чрез провеждане на ревизия по особения ред недопустимо приходният орган е разместил доказателствената тежест в производството без да са налице предпоставките за това. Незаконосъобразно проведената ревизия по особения ред е довело и до незаконосъобразно установяване на задължения по ЗКПО и ЗДДС, поради което ревизионния акт подлежи на отмяна само на това основание. Независимо от изложеното, за пълнота, следва да бъдат споделени и възраженията в касационната жалба за неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд за издаване на ревизионния акт в съответствие с материалния закон. През ревизирания период „ИВА-ММ 2012“ ООД осъществява стопанска дейност в собствен склад и цех за преработка на дървен материал, като предметът на дейност включва добив, преработка и търговия с дървесина и дървесни продукти. Не се спори между страните, че дружеството е извършвало реална стопанска дейност, като за същата са водени счетоводни регистри и са съставяни първични счетоводни документи. Спорът на първо място е съсредоточен върху извода на органите по приходите за наличие на укрити приходи, формиран въз основа на установени несъответствия между издадените превозни билети и издадените фактури за продажба на дървесина. От приетата в хода на първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза е установено, че в счетоводството на ревизираното лице придобитата и реализирана дървесина е отразявана въз основа на първични счетоводни документи – фактури, като е осигурена проследимост на процеса по доставката, запириходяването и последващата реализация на стоките чрез счетоводните регистри и изготвените аналитични таблици. Вещото лице е посочило, че за придвижването на едно и също количество дървесина до неговата окончателна реализация е възможно да бъдат издавани многократно превозни билети, поради което не може автоматично да се приеме наличие на идентичност между количествата дървесина по издадените превозни билети и количествата реализирана продукция. Независимо от тези констатации органите по приходите са изградили извода си за наличие на укрити приходи единствено въз основа на съпоставка между броя на издадените превозни билети и броя на издадените фактури, без да извършат анализ дали част от превозните билети не касаят едни и същи количества дървесина, дали са налице анулирани превозни билети и без да установят конкретни доставки, получатели, продажни цени и плащания по твърдените неотчетени продажби. Не са извършени и проверки на лицата сочени като купувачи на превозената дървесина, поради което следва извод, че констатациите за наличие на укрити приходи почиват на предположение, а не на несъмнено установени факти. Самото наличие на по-голям брой издадени превозни билети от издадените от дружеството фактури не е достатъчно да обоснове извод за реализирани и неотчетени продажби, още повече, че превозният билет удостоверява транспортирането на дървесина, а не извършването на продажба. Необоснован е и възприетият от органите по приходите подход за определяне размера на предполагаемите неотчетени приходи чрез прилагане на средни продажни цени на различни видове дървесина и дървесни продукти, реализирани на различни пазари и при различни търговски условия, включително доставки за клиенти в Р Гърция, което прави необективен използвания метод за определяне на данъчната основа. Следователно, събраните по делото доказателства не установяват по несъмнен начин нито наличието на укрити приходи в приетия от органите по приходите размер, нито правилността на използвания способ за определянето им. При липсата на убедителни доказателства за осъществени и неотчетени доставки незаконосъобразни се явяват извършените увеличения на финансовия резултат по реда на ЗКПО. В тази връзка неправилни са и изводите на първоинстанционния съд относно определените задължения по Закона за данък върху добавената стойност. Доколкото значителна част от установените задължения по ЗДДС са обусловени от приетите от органите по приходите неотчетени доставки на дървен материал, то незаконосъобразността на констатациите относно укритите приходи рефлектира пряко и върху определените задължения за данък върху добавената стойност. След като не е доказано по несъмнен начин извършването на доставки извън отчетените от дружеството, липсва основание върху предполагаемите приходи да бъде начисляван и данък по реда на чл. 86 от ЗДДС. Не могат да бъдат споделени и изводите на съда относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура, издадена от „Леском-83“ ЕООД. В конкретния случай от страна на ревизираното лице е представена спорната фактура, фискален бон, като е налице и счетоводно отразяване на стопанската операция. Доставката несъмнено е свързана с икономическата дейност на ревизираното лице, а обстоятелствата, свързани с кадрова, материална или техническа обезпеченост на доставчика, както и данните относно неговото данъчно поведение, не са достатъчни сами по себе си да обосноват отказ на право на данъчен кредит на получателя, доколкото по делото не са събрани доказателства, че ревизираното лице е знаело или е следвало да знае за евентуални нарушения, извършени от неговия доставчик. Настоящият касационен състав намира за основателни и възраженията на касатора относно приетата липса на вътреобщностни доставки по фактури с №1160/26.01.2016г., №1302/25.10.2016г., 1613/03.07.2018г., 1754/05.07.2019г. и 1761/15.07.2019г. В хода на съдебното производство са представени доказателства, от които се установяват реализирани ВОД, което е отчетено и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. По изложените съображения, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което макар да е валидно и допустимо, следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски общо в размер на 10 583.74 евро, от които 5 419.69 евро (10 600 лева) разноски по адм.д.№843/2023г. по описа на Административен съд - Благоевград, 4 294.85 евро (8 400 лева) по адм.д.№8245/2024г. на по описа на Върховния административен съд и 869.20 евро за настоящата инстанция. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение