Решение № 223 от 11.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1933/2010 г.

Решение № 223 от 11.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1933/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. "М." гр. София срещу решение № 312 от 27.10.10 г. по гр. дело № 547/10 г. на Окръжен съд- Хасково, с което е потвърдено решение № 138 от 19.07.10 г. по гр. дело № 101/10 г. на Районен съд - Свиленград. С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Д. Т. Н. С определение № 393 от 14.03.11 г. на IV г. о. на Върховния касационен съд е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазването на нормата на чл. 329 КТ. В Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е дадено разрешение на въпроса, като е прието, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от работниците и служителите има по-висока правна квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагане на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси - включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа е допустимо с всички доказателствени средства. По основателността на касационната жалба: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 10247 от 16.12.09 г. на директора на А. "М.", с която е прекратен трудовия договор на ищеца Д. Т. Н., на длъжност "старши митнически специалист"в М. -С., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ- поради съкращение в щата, е незаконна, тъй като работодателят не е доказал законосъобразност на извършения подбор съгласно критериите на чл. 329 от КТ. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че извършеният от работодателя подбор е законосъобразен, като преценката по отношение на критерия "качество на работа"е субективна - дава се от субекта на работодателска власт и не би могла да се замени от преценката на съда, който не може да придобие пълни впечатления от трудовите умения, навици и опит, проявяващи се единствено в трудовия процес. Ответникът Д. Н. счита, че касационната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 291, ал. 2 ГПК намира следното: Решението е правилно. Установено е, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване в щата. Ищецът е оспорил законосъобразността на извършения подбор, поради което съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства относно извършения от комисия при ответника подбор по предварително установени критерии и определен начин на оценяване/точкуване/. Направен е обоснован извод, че от данните по делото не е установено, че работодателят е извършил подбора измежду всички служители, заемащи същата длъжност, както и че протоколите от оценките не дават реална представа, че са спазени критериите за подбор, предвидени в на чл. 329 КТ. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, извършената от съда преценка за спазване на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ от работодателя при упражняване на субективното право на подбор е в съответствие със задължителната практика. Последицата от незаконосъобразното упражняване на правото на подбор е уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съответно и на акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд правилно е приложил материалния закон- чл. 329 КТ. Правните му изводи кореспондират със събраните доказателства. Не са налице основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на обжалваното решение. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.