Определение № 95 от 31.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 262301/23.03.2021 г. от В. И. К., М. И. К., Д. И. К. – М. и В. Н. К., [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 93/05.07.2016 г., постановено по гр. д. № 192/2016 г. по описа на ВКС. С посоченото решение е обезсилено решение № 1399 от 29.06.2015 г., постановено по гр. д. № 1317 по описа за 2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 28.07.2003 г. по гр. д. № 844/1996 г. на Окръжен съд - Кюстендил за отхвърляне на предявения от Рилска света обител - Рилски манастир, [населено място], против молителите иск за обявяване нищожността на възлагането на недвижим имот на В. Н. К., извършено на основание чл. 717, ал. 2 ТЗ с постановление от 10.04.1996 г. по гр. д. № 565/1993 г. на Кюстендилския окръжен съд. ВКС е отменил решение № 1399 от 29.06.2015 г., постановено по гр. д. № 1317 по описа за 2015 г. на Софийски апелативен съд, като вместо него е признал за установено по отношение на молителите, че Рилска Света обител - Рилски манастир е собственик на недвижим имот: почивна станция „П. - Р.“, застроена върху 141 кв.м., на два етажа, с разгъната застроена площ от 284 кв.м., ведно с дворното място, в което е построена с площ от 620 кв.м., при съседи: шосе Р. – Р., черен път и от две страни имот на Р. С решението си ВКС е отменил констативен нотариален акт № 147/18.02.1997 г., том I, дело № 296/1997 г. на нотариус А. Р. с район на действие Районен съд - Дупница, с който В. Н. К. е признат за собственик въз основа на покупко-продажба чрез публична продан - постановление за възлагане по чл. 717 ТЗ от 10.04.1996 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 565/1993 г. на процесния недвижим имот. Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителите твърдят, че на 21.01.2021 г. В. И. К. е получил писмо изх. № 9400 – 6608/21.01.2021 г. от Министерството на културата, Национален институт за недвижимо културно наследство, съгласно което сградата със застроена площ 231 кв. м., на два етажа, находяща се в М. „П.“ е „магерница“, отбелязана под № 4 в Опорно-аналитичния план на М. „П.“, изготвен в НИПК /сега НИКН/ през 1985 г. Съгласно протокол на междуведомствената комисия от 07.05.1992 г., одобрен от министъра на културата, сградата попада в границите на груповата архитектурно-строителна, художествена и историческа недвижима културна ценност с категория „местно значение“ – Комплекс М. „П.“, като същата е с идентификатор **** по КККР. Сградата „Почивна станция П.“ с идентификатор **** по КККР се намира в непосредствена близост до комплекса „М. „П.“. Молителите сочат, че посоченото писмо представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като същото променя фактическата обстановка относно спора за идентичността на претендирания от ищеца имот и опровергава изводите на съда, че сградата Почивна станция „П." е идентична с описаната под № 65 в Протокол № 8 от 1961 г. сграда, че същата е построена от Р. и впоследствие е била одържавена. От писмо изх. № 9400-6608/21.01.2021 г. се установява, че претендираната сграда не се намира в М. „П.“, а в близост до него, поради което следва да се приеме, че тя е различна от описаната под № 65 в протокол-опис № 8 отчуждена сграда. Твърди, че след като тази сграда не е отчуждена от ищеца и не е предадена с протокол-опис № 8/1961 г. на Министерството на културата, не може да се претендира и да се постанови реституция на основание Закона за отмяна на Указ № 403/1961 г. Молителите посочват, че писмо изх. № 9400-6608/21.01.2021 г. на Министерството на културата, НИНКН представлява ново доказателство, с което същите не са могли да се снабдят своевременно. Видно от писмо изх. № 68852/22.10.2002 г. и уведомление изх. № 97-00-41/28.10.2020 г. до В. К. непосредствено до неговото издаването на писмо изх. № 9400-6608/21.01.2021 г. Министерството на културата и НИНКН са твърдели, че не разполагат с информацията, съдържаща се в писмото. За установяване на обстоятелството, че още преди приключване на съдебното производство молителите са направили неуспешни опити за снабдяване от Министерството на културата и НИНКН с посочената информация, в молбата е направено искане за допускане на един свидетел при режим на довеждане. В молбата за отмяна се твърди, че след постановяване на процесното съдебно решение Рилска Света Обител е подала данъчна декларация за имота, като в таблица 3 на стр. 4 сградата е декларирана с дата на построяване 1958 г. Следователно в декларацията ищецът е направил извънсъдебно признание, че процесната сграда не е построена през 1805 г., както това е посочено в протокол – опис № 8/1961 г. В тази връзка молителите считат, че тази декларация представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочат, че същата им е станала известна на 16.03.2021 г. по повод тяхно искане за издаване на данъчна оценка и запитване на служител от [община]. Тъй като кметът на [община] отказал да им предостави копие от нея, молят да им бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи за снабдяване от [община] със заверено копие от данъчната декларация. С молбата е направено и искане за допускане на един свидетел при режим на довеждане за установяване на момента, в който молителите са научили за данъчна декларация на Рилска Света Обител с вх. № 6007Б001440 и отказът да им бъде предоставено копие от същата. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата за отмяна Рилска Света Обител, чрез пълномощниците си адвокат В. Б. и Р. М., в писмено становище твърдят, че същата за допустима, но по същество се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното: Молбата за отмяна изхожда от легитимирани лица. Изложените твърдения сочат основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молбата е подадена на 23.03.2021 г., т. е. в предвидения съобразно разпоредбите на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК тримесечен срок с оглед датите, на които молителите твърдят, че са могли да се снабдят с новите писмени доказателства – 21.01.2021 г. и 16.03.2021 г. Молбата за отмяна, основаваща се на твърдение за наличие на нови писмени доказателства, които според молителите са от значение за фактите по спора, следва на това основание да се приеме за допустима, а преценката дали доказателствата са нови или новооткрити, съответно дали са от съществено значение за делото, следва да се извърши със съдебното решение. Ето защо молбата за отмяна следва да бъде допусната до разглеждане за произнасяне по същество по нейната основателност. По искането за допускане на свидетели и издаване на съдебно удостоверение за установяване на соченото в молбата основание за отмяна на влязлото в сила решение, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.