Решение № 1280 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7405/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на К. К. М. от гр. София ,чрез адв. М.Ангелов против Решение № 9972 от 21.03.2025 г., постановено по адм. дело № 12413 по описа за 2024 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 1040-21-283 от 05.05.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София, потвърждаващо Разпореждане № 212-00-5857-4/03.04.2023 г.,Разпореждане № 212-00-5857-5/03.04.2023г и Разпореждане № 212-00-5857-6 на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – София град, с които е възобновено производството и са отменени първоначалното разпореждане за отпускане на ПОБ,като е отказано отпускането на ПОБ и М. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 26.04.2020 г. до 25.10.2020 г., в размер на 6387,50 лв. главница. Ответникът- директорът ТП на НОИ – София град, в писмен отговор, депозиран чрез главен юрисконсулт Първанов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли постановеното решение, като правилно и законосъобразно, да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. Производството по делото е повторно след отменително решение № 13349/10.12.2024г по адм. дело № 2044/2024г на ВАС. При извършването на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав приема за установено следното: Административното производство е започнало със заявление,от 16.04.2020 г., с което К. М. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) по чл. 54а от КСО, като в него е декларирал, че последното му правоотношение с работодател Оушън Хол ЕООД е прекратено, считано от 26.03.2020 г., като е посочил причина за прекратяване на трудовото правоотношение чл.328 ал.1 т.3 КТ. С Разпореждане № 212-00-5857-3 от 18.05.2020 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, на К. К. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 26.04.2020 г. до 25.10.2020 г., в размер на 51,10 лв. дневно. Във връзка с констатирани нарушения на осигурителното законодателство по отношение на "ОУШЪН ХОЛ” ЕООД е установено, че дружеството не е внасяло осигурителни вноски във фондовете на ДОО, като същевременно се извършвани разходи от фондовете на ДОО. Осъществен е последващ контрол на осигурителя по разходите на държавното обществено осигуряване, приключил с Констативен протокол №КП-5-21-01155018 от 28.06.2022 г., изготвен от контролен орган при ТП на НОИ-София град, в който са отразени и резултатите от приключили проверки и процедури от страна на компетентните институции, в т.ч. Национална агенция за приходите. С писмо вх. № 1030-21-1131/2021 г. от ТД на НАП е постъпил сигнал за „ОУШЪН ХОЛ" ЕООД, за предприемане на действия по компетентност, на подадени чрез дружеството декларации Обр. № 6, като е отбелязано, че дружеството има задължения за ЗОВ за периода м. 04.2015 г. – м. 07.2021 г. в особено големи размери - 207 230.00 лв. При извършена проверка в ИС на НАП е установено, че дружеството няма имущество, с което да се обезпечат задълженията, няма декларирани и открити банкови сметки: дерегистрирано е по ЗДДС на 11.04.2016 г.; има регистрирано фискално устройство с последно регистриран оборот м. 05.2017 г., както и че е регистрирало общо 25 бр. трудови договори, като някои от служителите с осигурявани на максималния осигурителен доход. От страна на компетентните длъжностни лица от ТД на НАП е формиран извода, че няма данни ”ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД да е извършвало дейност.С писмо с вх. № 1030-21-1131#3/29.11.2021 г. от ТД на НАП- София е предоставена следната информация: За дружеството – работодател има подадени по електронен път с КЕП ГДД по чл. 92 от ЗКПО за периода от 2014 г. до 2020 г. с декларирани приходи, разходи и счетоводен резултат. Няма данни за подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за периода 2014 – 2021 г. Извършена е проверка за факти и обстоятелства /ПУФО/ № 222201717150988-073-001/21.11.2017 г. ,при която от контролните органи при ТД на НАП е установено следното: -относно финансиране на дейността - представени писмени обяснения от управителя на дружеството, че фирмата финансира дейността си "със средства на управителя, вид лични спестявания": -търговски обекти - дружеството не разполага със собствени търговски и офис помещения. Декларирано е, че не притежава движими и недвижими вещи:-няма данни за декларирани МПС съгласно предоставени данни от КАТ; -дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, буква "б” във връзка с чл. 176, т. 7 от ЗДДС. От дружеството е ползван данъчен кредит за покупка на стоки/услуги от рискови или нерегистрирани по ЗДДС контрагенти; -налични изискуеми задължения по образувано изпълнително дело от 2016 в размер на 39366,06 лева. На 14.04.2022 г. от контролния орган при ТП на НОИ – София град са издадени Задължителни преписания № ЗД-1-21-01115854/14.04.2022 г. за представяне на документи от извършвана търговска дейност от дружеството и документи за лицата, назначени по трудови правоотношения, които са връчени на пълномощник на 30.05.2022 г. В указания срок не са представени документи и/или писмени обяснения от управителя, респ. упълномощено лице от дружеството-осигурител. Предвид установеното от извършените проверки от компетентните органи на НАП и НОИ, на дружество – работодател ”ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД, са издадени задължителни предписания № ЗД-1-21-01155022/28.06.2022 г. за заличаване на неправомерно подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с вид осигурен ”01“ и “04“ за 24 лица, за периода от м. 02.2014 г. до м. 09.2021 г. вкл., в т.ч. и за К. К. М. - за периода от 17.01.2018 г. до 25.03.2020 г. вкл. След изтичане на срока за изпълнение на влезлите в сила Задължителни предписания, от контролните органи на ТП на НОИ-София град, в рамките на предоставената им от закона компетентност, са предприети действия за служебното заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за указания период. Предвид заличените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с процесното Разпореждане № 212-00-5857-4 от 03.04.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, е отменено Разпореждане № 22-00-5857-1/18.05.2020 г. за отпускане на ПОБ, а с Разпореждане № 212-00-5857-5 от 03.04.2023 г., е отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО, поради неизпълнени условията на чл. 54а от КСО. Имайки предвид установените факти от извършената проверка, приключила с Констативен протокол № КП-5-21-01155018/28.06.2022 г. и обстоятелството, че за периода от 17.01.2018 г. до 25.03.2020 г. вкл. касаторът не е бил осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1. т. 3 от ДР на КСО, и не отговаря на условията за получаване на парично обезщетение по чл. 54а от КСО, ръководителят на осигуряването за безработица е приел, че изплатените суми за ПОБ за периода от 26.04.2020 г. до 25.10.2020 г. в размер на 6387.50 лв. главница, следва да бъдат възстановени от К. К. М., на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. На основание чл. 114, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО - поради получени нови данни, които имат значение за определяне правото, размера и срока на изплащане на ПОБ, е издадено и разпореждане № 212-00-5857-6 от 03.04.2023 г. е разпоредено на жалбоподателя да възстанови неоснователно изплатеното му ПОБ в размер на 6387,50 лв. - главница, за периода от 26.04.2020 г. до 25.10.2020 г.Тези разпореждания са били предмет на контрол и са потвърдени с Решение № 1040-21-283/05.05.2023 г. на директора на ТП на НОИ София - град. За да отхвърли сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените от касатора доводи, че решението на първоинстанционния административен съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Съдът е обсъдил и кредитирал релевантните за спора факти и обстоятелства, и правилно е приел, че както към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица,така и към момента на издаването на оспореното разпореждане не са били налице предпоставките за това. В хода на производството по делото не се представени доказателства установяващи, че касаторът реално е упражнявал трудова дейност при работодателя „Оушън Хол“ ЕООД, че дружеството е упражнявало търговската си дейност, поради което не са оборени констатациите на административният орган.Съдът е обсъдил показанията на разпитаните свидетели и заключението на СГЕ и правилно е установил, че съставените в рамките на административното производство официални удостоверителни документи не биха могли да бъдат оборени със свидетелски показания. Подробно са описани и обсъдени резултати от проверки извършвани от органите на изпълнителната власт, за липсата на каквато и да било търговска дейност, материални активи и финансова отчетност. От това е и правилния и споделен извод, че ползвания в процедурата по отпускане на обезщетение за безработица в полза на касатора осигурителен стаж при фиктивния осигурител „Оушън хол“ ЕООД не може да бъде зачетен, защото не може да се докаже полагане на труд за сметка на търговското дружество. Правилно първоинстанционният съд е извел фактическите си и правни изводи, че касаторът не е доказал полагането на труд, реално, като е взет предвид и факта,че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС от 2016г,срещу него е образувано изпълнително дело за събиране на публични вземания,както и че същото не притежава офис,фискално устройство от 2017 година не е отчитало извършени покупки и материални активи,чрез които да упражнява дейността си ,а същевременно е регистрирало 25 души работници, които се осигуряват на максимален осигурителен доход.След като са заличени данните, подадени за касаторката за периода 17.01.2018 до 25.03.2020 г., е прието наличието на нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО въз основа на които е направен извод, че полученото от касатора парично обезщетение за безработица е изплатено неоснователно, тъй като той не е имал качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР КСО. В чл. 10, ал. 1 КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, т.е. трябва да са изпълнени кумулативно двете условия – осъществяване на трудова дейност и дължимост на осигурителни вноски, за да се изплащат парични обезщетения. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение, за да са дължими осигурителни вноски, респ. да е възникнало осигурително правоотношение, защото то не е идентично с трудовото. От събраните по делото доказателства се установява, че касаторът не е осигурено лице при осигурител „Оушън хол“ ЕООД и данните, подадени за него по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, са заличени. Задължителна предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за безработица, е реалното осъществяване на трудова дейност от страна на лицето. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Съдът намира, че липсата на упражнявана от лицето трудова дейност в полза на дружеството през процесния период изключва качеството му на осигурено лице и съответно е предпоставка за възстановяване на получените суми като обезщетение за безработица. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на касатора е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Видно от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а според ал. 2 на чл. 114 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на посочените в тази алинея случаи, които изключения обаче не са осъществени за настоящия казус. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции съгласно чл.226 от АПК, които, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в общ размер на 102,26 евро, държавна такса от 102,26 евро,които се дължат на юридическото лице,в структурата на което се намира ответника по касация/ §1 т.6 ДР на АПК/.По отношение на претендирата такса за експертиза е налице влязло в сила определение на АССГ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,