Определение № 4018 от 24.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1391/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. В. П., [населено място], чрез адвокат Д. Д., срещу определение № 1038 от 15.12.2025 г. по в.гр.д. № 199/2025 г. на Окръжен съд - Разград, с което е оставена без уважение молбата ѝ за изменение на решение № 131 от 05.08.2025 г. по същото дело в частта му за разноските. Обжалваното определение се оспорва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се, че съдът не е разгледал наведените в молбата по чл. 248 ГПК възражения, че насрещната страна е искала изменение на първоинстанционното решение в частта му разноските, като молбата ѝ е оставена без уважение, поради което било недопустимо впоследствие въззивният съд да изменя присъдения размер на разноските. Жалбоподателката счита, че въззивната инстанция е следвало да се произнесе по присъдените в първоинстанционното производство разноски само в случай, че определението на първата инстаннция по чл. 248 ГПК е било обжалвано. Твърди се, че с оглед променения резултат насрещната страна имала право на разноски за първоинстанционното производство, определени съразмерно на отменената част на първоинстанционното решение. Ответникът П. М. П., Разград, не е взел становище по жалбата. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на постъпилата жалба и като взе предвид материалите по делото, намира обжалваното определение за правилно, поради следните съображения: Съдебното производство е образувано по предявени от жалбоподателката кумулативно обективно съединени искове. С първоинстанционното решение е уважен един от исковете с цена 1480 лв., а останалите са отхвърлени в цялост, съобразно което е разпределена и отговорността на разноските – тези, дължими на ищцата, съразмерно с уважената част от исковете, и тези, дължими на ответника, съразмерно с отхвърлената част на исковете. В производството по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, инициирано от ответника по иска, във връзка с разноските конкретно за назначената по делото счетоводна експертиза, съдът е приел, че същите са правилно разпределени с оглед обстоятелството, че експертизата е назначена изцяло във връзка с направеното от ответника възражение за прихващане, което е прието за неоснователно. Въззивното производство е образувано по въззивни жалби и на двете страни, като първоинстанционното решение е изцяло обжалвано в осъдителната му част от ответника и отчасти обжалвано в отхвърлителната му част от ищцата – т.е. по отношение на част от исковете, които са били отхвърлени от първата инстанция решението е влязло в сила като необжалвано. Втората инстанция е приела жалбата на ответника за изцяло основателна, поради което първоинстанционното решение е отменено в осъдителната му част, като искът за сумата от 1480 лв. е отхвърлен. В останалата му част, с която са отхвърлени предявените от ищцата искове, първоинстанционното решение е потвърдено, а жалбата ѝ – съответно приета за неоснователна. Предвид различния изход на делото пред въззивната инстанция, съдът е преразгледал и присъдените в първата инстанция разноски, като е присъдил претендираните от ответника по иска в пълен размер. Частната жалба е неоснователна. Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Въззивният съд правилно е посочил, че цитираната норма се прилага и във въззивната инстанция, когато изводите на втората инстанция се различават от тези на първата. В посочената хипотеза съдът, решил спора по същество по различен начин, следва да ревизира и предходно присъдените разноски. Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че предвид проведеното производство по чл. 248 ГПК във връзка с разноските, направени пред първата инстанция, е недопустимо ревизирането им с оглед различните изводи на въззивния съд по съществото на спора. Изходът на производството по изменение или допълване на решението на съответната инстанция не преклудира възможността и задължението на следващата инстанция при решаване на спора по същество по различен начин да разпредели разноските по друг начин, предвид функцията им на санкция за неоснователно предизвикан правен спор. В този смисъл е ирелевантно дали определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, от първата инстанция е било обжалвано или не. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателката, при ревизията на разпределението на отговорността за разноски в първата инстанция предвид различния изход на делото във втората, че съдът е следвало да съобразява материалния интерес само на обжалваната част. Посоченото твърдение се отнася единствено за разпределението на разноските във въззивната инстанция, но не и при разпределението им пред първата инстанция. Поради гореизложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, като намира жалбата за неоснователна, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение