Решение № 272 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 47/2012 г.

Решение № 272 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 47/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба А. К. Д. от [населено място] срещу решение № 201 от 1.11.2011 г. по гр. д. № 391/11 г. на Ямболския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. чл. 56, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Ответниците в производството З. "П." [населено място] и П. Т. Ж. от [населено място] развиват становище, че предявеният установителен иск за собственост е процесуално недопустим, тъй като ищецът няма правен интерес от предявяването му, доколкото не е във владение на спорния имот и е следвало да предяви ревандикационен иск. С определение № 300 от 21.04.12 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса за характеристиката на сроковете по § 29, ал. 8 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр. 45/1995 г./ и чл. 56, ал. 5 и 6 на ППЗСПЗЗ за придобиване право на собственост върху сгради - част от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По този въпрос настоящият състав приема следното: С § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр. 28/92 г./ се прекратяват съществуващите ТКЗС, земеделските кооперации, образувани по силата на § 7 от ПЗР на ЗК от 1991 г. (отм.), както и всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по Указ 922/89 г. и Указ № 56 за стопанската дейност, когато са регистрирани с имуществото и с дяловото участие на селскостопански бригади, К., ТКЗС, М., АПК и селскостопански институти, както и кооперации, регистрирани по ЗК 1991 г. (отм.) в нарушение на чл. 33, ал. 3 от същия закон и в устава им е предвидено внасяне на земеделска земя. Предвидено е ликвидацията на тези организации да се извърши от Ликвидационни съвети - § 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С последващите изменения на закона - § 28, ал. 1 ПЗР към ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ бр. 45/95 г./ дейността на ликвидационните съвети е прекратена, а с имуществото на организациите по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ се разпорежда общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ /собствениците на земите, включени в тези организации/ или определени от него физически или юридически лица - § 29, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С новата ал. 8 на § 29 / ДВ бр. 98/97 г./ е предвидено, че общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 определя срок на пълномощниците за разпределяне на имуществото на организациите по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ, но не по-късно от 31.12.97 г. Посочено е, че този срок не се отнася за имуществата, за които има висящи дела в съда. Пълномощниците представляват общото събрание пред съда до окончателното приключване на делата, след което разпределят имуществото в двумесечен срок. В § 12, ал. 1 от ПЗР на З. ЗСПЗЗ /ДВ бр. 88/98 г./ е предвидено, че когато разпределянето на имуществото на организациите по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ не е приключило, областният управител свиква общо събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 в двумесечен срок от влизане на този закон в сила. Съгласно § 12, ал. 5, общото събрание може да продължи дейността на пълномощниците по § 29, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ или да определи с избор нови лица с правомощията по § 29, ал. 1 за срок не повече от 6 месеца от провеждането на събранието, както и за представляване по висящите в съда дела, съгласно§ 29, ал. 8. Областният управител или упълномощеното от него длъжностно лице следи за законността на общото събрание, както и за спазването на приетия от него срок за окончателно разпределение на имуществото. Текстовете на § 12, ал. 1 и ал. 5 са възпроизведени в същественото си съдържание в чл. 56, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ /нова, ДВ бр. 18/99 г./. Анализът на посочената уредба сочи, че законодателят двукратно е определил крайни срокове, в които да приключи разпределянето на имуществото на организациите по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ. Първоначалният срок е бил до 31.12.1997 г., а когато той не е бил спазен - до шест месеца от провеждането на общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ, свикано от областния управител. По отношение на имуществото, което е предмет на висящи дела, е определен двумесечен срок от приключване на делата. Доколкото целта на тези срокове е да стимулират по-бързото приключване на разпределението на имуществото на организациите по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ, а не да лишат лицата по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ от собствеността на имуществото на тези организации, следва да се приеме, че сроковете не са решителни /фатални/, следователно пропускането им няма да доведе до неблагоприятни последици за лицата, в чийто интерес са установени. В случай, че пълномощниците по § 29, ал. 1 извършат разпределение на имущество на организациите по § 12 извън установените срокове, то ще породи правно действие за лицата по чл. 27, ал. 1. Да се приеме противното означава, че имуществото, което е останало неразпределено в изброените по-горе срокове, остава в обща собственост на лицата по чл. 27, ал. 1, което противоречи на целта на закона - това имущество да се разпредели, при това в кратки срокове. По съществото на касационната жалба: С обжалваното решение състав на Ямболския окръжен съд е потвърдил решение № 75 от 29.06.2011 г. по гр. д. № 459/2010 г. на Елховския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от А. К. Д. срещу З. "П." [населено място] и П. Т. Ж. от [населено място] иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК - за признаване за установено, че ищецът е собственик на метален навес с площ от 720 кв. м., находящ се в Долен стопански двор в землището на [населено място], [община], построен върху държавна земя - имот № 472008 по плана на [населено място]. Въззивният съд е приел, че ищецът е спечелил търг за закупуване на процесния навес от организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Търгът е бил проведен на 3.07.2000 г. от пълномощниците по § 29, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр. 45/1995 г./, при условията на висящ спор за собственост на навеса между правоимащите по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ от една страна и З. "П. " [населено място] от друга. С решение № 5 от 7.02.2000 г. по възз. гр. д. № 744/99 г. на Ямболския окръжен съд, оставено в сила с решение № 1923/25.01.2001 г. по гр. д. № 931/2000 г. на ВКС, искът по чл. 108 от ЗС на З. "П." за спорния навес е бил отхвърлен. При тези условия пълномощниците по § 29, ал. 1 са подписали с ищеца по настоящото дело А. Д. договор за продажба на навеса с нотариална заверка на подписите от 27.03.2001 г. От своя страна З. "П." се е снабдила с констативен нотариален акт № 69/2007 г. за собственост на навеса и с последващ нотариален акт № 134/2007 г. го е продала на втория ответник в настоящото производство П. Т. Ж.. При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че ищецът не е станал собственик на процесния навес по силата на проведения търг и сключения след това договор за продажба. Пълномощниците по § 29, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, които са подписали договора, са били с прекратени права. Съгласно § 29, ал. 8 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, при висящи спорове относно имущество на прекратените организации по § 12 от ПЗР наЗСПЗЗ, пълномощниците следва да извършат разпределение на имуществото им в двумесечен срок от окончателното приключване на делата. В настоящия случай делото е приключило на 25.01.2001 г., когато е постановено решението на ВКС; двумесечният срок по § 29, ал. 8 е изтекъл на 26.03.2001 г. /25.03.2001 г. е неделя/, а договорът за продажба е сключен на 27.03.2001 г. Затова този договор е нищожен поради липса на валидно изразена воля от лицата, които са действали като пълномощници на продавача. Ищецът не е станал собственик на навеса и на евентуалното основание - придобивна давност. Видно от договора от 27.03.2001 г., с подписването му се предава и владението на вещта. От тази дата до предявяването на исковата молба не са изтекли предвидените в чл. 79, ал. 1 от ЗС десет години давностно владение. Настоящият състав приема, че решението е процесуално допустимо. Ищецът има правен интерес от установителен иск за собственост, въпреки че не се намира в спорния имот и има на разположение осъдителен иск за собственост. В този смисъл е практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК, която е задължителна - решение № 665/12.11.10 г. по гр. д. № 1921/09 г. на ВКС, I ГО; решение № 501/27.07.10 г. по гр. д. № 449/10 г. на ВКС, I ГО, решение № 201/11.05.11 г. по гр. д. № 449/10 г. на I ГО, решение № 110/30.06.11 г. по гр. д. № 746/10 г. на ВКС, II ГО. По същество решението е неправилно. С оглед изразеното по-горе становище по поставения правен въпрос следва да се приеме, че договорът от 27.03.2001 г. за продажба на спорния навес на ищеца А. К. Д. не е нищожен, въпреки че е сключен три дни след изтичане на двумесечния срок по § 12, ал. 5 от ПЗР на З. ЗСПЗЗ /ДВ бр. 88/98 г./. Този договор, сключен в облекчената форма по § 29, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр. 45/1995 г./, обвързва страните и поражда вещноправен прехвърлителен ефект. Последващата продажба на същия навес, извършена с нотариален акт № 134/2007 г. от З. "П." са в полза на втория ответник в настоящото производство П. Т. Ж., няма вещно прехвърлително действие, тъй като продавачът З. "П." не е бил собственик на имота. От значение в случая е обстоятелството, че спорът за собственост на навеса, който се е развил между правоимащите по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ /продавачи по първия договор, от който черпи права ищецът А. Д./ и З. "П." /продавач по втория договор, от който черпи права ответникът П. Ж./ е приключил с влязло в сила решение в полза на правоимащите по чл. 27, ал. 1 и това съдебно решение обвързва със сила на пресъдено нещо частните правоприемници на страните по делото - т. е. то важи и в отношенията между ищеца Д. и ответниците З. "П." и П. Т. Ж.. Като е приел, че договорът, от който черпи права ищецът А. Д. е нищожен, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и спорът да се разреши съобразно изводите на настоящата инстанция, като предявеният иск за собственост бъде уважен, с последицата на чл. 537, ал. 2 от ГПК. С оглед изхода на делото, на ищеца /касатор/ следва да бъдат присъдени направените разноски - 1516 лв. за първа инстанция; 1076,74 лв. за въззивната инстанция и 1106,74 лв. пред ВКС или общо 3699,48 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,