Определение № 591 от 16.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 2450/2017 г.

Производството е по реда на чл.282 ал.2 т.2 ГПК. В касационната жалба на Р. Д. В. срещу решение №154 от 7.08.2017г., постановено по в.гр.д.№81/2017г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ІІ гражд.състав, е направено искане от касатора по чл.282 ал.2 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение до окончателното решаване на делото. ВКС, ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди направеното в касационната жалба искане, намира следното: С обжалваното от молителя въззивно решение на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение №1491/18.11.2016г. по гр.д.№1190/2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен иска на Р. Д. В. против С. П. Н. в качеството му на [фирма] за обявяване за окончателен сключения предварителен договор на 29.04.2004г. за продажба на недвижим имот. Спирането по чл.282 ал.2 ГПК е способ за защита срещу последиците на невлезли в сила въззивни съдебни решения, които подлежат на принудително изпълнение, а такива – по изричното разпореждане на чл.404 ал.1 предл.2 ГПК, са въззивните осъдителни решения. В тази връзка не подлежи на принудително изпълнение въззивно решение, с които се потвърждава първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявения иск, какъвто е случая с решението на Пловдивски апелативен съд, чието изпълнение се иска да бъде спряно. Молбата за спиране изпълнението на въззивното решение по реда на чл.282 ал.2 т.2 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения ВКС, търговска колегия, състав на второ отделение,