Определение № 7123 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5741/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Съюза на съдиите в България (ССБ), представляван от председателя на Управителния съвет, срещу определение №15167/05.05.2025 г. по адм.дело №3307/2025 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена молба на ССБ за възстановяване на срока за обжалване на мълчалив отказ на Висшия съдебен съвет (ВСС) да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация рег. № ВВС - 2011 от 29.01.2025 г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му, възстановяване на срока за обжалване и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от АССГ. Ответникът по частна жалба - главен секретар на ВСС, в писмено становище чрез процесуален представител, иска оставяне на определението в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С определение №11887/07.04.2025 г. по адм.дело №3307/2025 г. на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на ССБ против мълчалив отказ на ВСС да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация рег. № ВВС - 2011 от 29.01.2025 г. и е прекратил производството по делото. В мотивите на определението е посочено, че заявлението на ССБ за достъп до обществена информация е регистрирано във ВСС на 29.01.2025 г., поради което срокът за произнасяне по него е изтекъл на 12.02.2025 г., когато е формиран мълчалив отказ. Писмото от13.02.2025 г. на главния секретар на ВСС, в което се уведомява заявителя за продължаване на срока по ЗДОИ за произнасяне с 10 дни на основание чл.30, ал.1 ЗДОИ, е издадено след изтичане на срока за произнасяне, поради което не е удължило изтеклия вече срок за произнасяне. Едномесечният срок за обжалване на мълчаливия отказ е изтекъл на 12.03.2025 г. и следователно подадената на 21.03.2025 г. жалба до АССГ е просрочена. Определението е съобщено на 23.04.2025 г. на ССБ. Същото не е обжалвано. На 30.04.2025 г. е депозирана молба от ССБ за възстановяване на срока на обжалване поради съдържанието на писмото на главния секретар от 13.02.2025 г., което е създало впечатление за висящност на производството пред задължения субект по ЗДОИ. За да постанови обжалваното определение, с което отхвърля молбата за възстановяване на срока, АССГ е изложил мотиви, че писмото на главния секретар на ВСС от 13.02.2025 г. не е въвело в заблуждение жалбоподателя относно началото на срока за обжалване или друг елемент относно този срок, а единствено в него се съдържа твърдение, че ще получи отговор, макар и със закъснение. Определението е неправилно. Основателни са доводите на частния жалбоподател, че предвид възможността по чл.30, ал.1 ЗДОИ задълженият субект по ЗДОИ да продължи с до 10 дни срока за произнасянето си по заявлението, писмото на главния секретар е въвело заявителя в заблуждение, че срокът е продължен и мълчаливият отказ не е бил формиран преди 22.02.2025 г. При това положение ССБ именно предвид съдържанието на писмото е приел, че едномесечният срок за обжалване на мълчалив отказ започва да тече по - късно от приетото в определение № 11887/07.04.2025 г. и към датата на подаване на жалбата 21.03.2025 г. не е бил изтекъл. Налице е хипотезата на поведение на администрацията по чл.161, ал.1 АПК, въвело в заблуждение заявителя относно началния момент на срока за обжалване на мълчаливия отказ и съответно края на този срок. Предвид изложеното определението като неправилно следва да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което се възстановява срока за обжалване на мълчаливия отказ на ВСС по заявлението за достъп до обществена информация, подадено от ССБ. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение