Определение № 11839 от 04.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9677/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на директора на Детска градина №143 „Щурче“, гр. София – с. Бистрица против определение № 12654/23.07.2024 г. по адм. д. № 6866/2024 г. по описа на Административен съд София – град. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно. Твърди, че липсата на мотиви за предварителното изпълнение на Заповед № РД-09-174/10.06.2024 г. не отговаря на обективните обстоятелства, тъй като правото да се допуска предварително изпълнение е предвидено и в чл. 18 от Правилата за осъществяване на допълнителни образователни дейности в общинските детски градини на територията на Столична община. Иска обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се разреши сключването на договор с определения за изпълнител на допълнителна образователна дейност „Модерни танци“. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба - Сдружение „Клуб по спортни танци танцувай с мен“ не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, за която определението е неблагоприятно. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е отменена заповед № РД-09-174/10.06.2024 г. на Директора на Детска градина №143 „Щурче“, в частта, с която на основание чл.60, ал.1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на разпореденото с акта недопускане на „Клуб по спортни танци танцувай с мен“ до участие в конкурса за изпълнител на допълнителна образователна дейност „Модерни танци“ в Детска градина № 143 „Щурче“, и класира „КТСВ Емоушън денс скуул“ за изпълнител на допълнителна образователна дейност „Модерни танци“. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че в разпореждането не са изложени фактически и правни основания за допуснатото предварително изпълнение. Определението е правилно. За да е налице хипотеза по чл. 60, ал.1 от АПК за допускане предварително изпълнение на административния акт е необходимо да са налице кумулативно дадени в закона условия, които изискват особени държавни или обществени интереси, нуждаещи се от защита и опасност, че изпълнението на акта може да бъде осуетено или сериозно затруднено или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Следователно допустимостта на защитата на посочените в чл. 60, ал.1 от АПК ценности и интереси трябва да е в такава непосредствена причинна зависимост от момента на изпълнение на административния акт, че по-късното му изпълнение да създава вероятност за настъпване на значителна и трудно поправима вреда. Когато такава зависимост не съществува, предварителното изпълнение не следва да се допуска. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от АПК изисква разпореждането за предварително изпълнение да се мотивира. В настоящия случай, разпореждането за допускане на предварително изпълнение на директора на Детска градина №143 „Щурче“, обективирано в Заповед № РД-09-174/10.06.2024 г., е издадено при липса на каквито и да е мотиви, защото няма изложени фактически и правни основания за допуснатото предварително изпълнение. В текста на разпореждане само е посочено, че „на основание чл. 60 от АПК се допуска предварително изпълнение“. При допускане на предварително изпълнение в тежест на административния орган е да прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи конкретните фактически и правни основания, наложили допускането на предварителното изпълнение на акта, което в настоящия случай не е направено. Доводът на частния жалбоподател, че липсата на мотиви за предварителното изпълнение на процесната заповед не отговаря на обективните обстоятелства, тъй като правото да се допуска предварително изпълнение е предвидено и в чл. 18 от Правилата за осъществяване на допълнителни образователни дейности в общинските детски градини на територията на Столична община /Правилата/, е несъстоятелен. Действително чл. 18, ал. 1 от Правилата допуска предварително изпълнение, но по реда и условията на чл. 60 от АПК, които в конкретния случай не са спазени. Липсата на фактически основания, налагащи допускане на предварителното изпълнение на административния акт е съществено нарушение на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК и е отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Като е отменил процесната заповед в частта, с която е допуснато предварително изпълнение, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение