Определение № 10523 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10046/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 4 и ал. 2 от АПК. Образувано е по частна жалба на Ж. Е. М., подадена чрез адв. С. Недков, против Определение № 30046 от 28.07.2026 г., постановено по адм. дело № 9193/2026 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането ѝ за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4332-002159/27.04.2026 г., издадена от полицейски инспектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР. В частната жалба са развити съображения за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил представената с първоначалната жалба епикриза, удостоверяваща проведена на 15.04.2026 г. оперативна интервенция и необходимостта от последващо възстановяване. Излагат се и доводи за нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, както и за неправилно възприет от съда формален подход при преценката на предпоставките за спиране на предварителното изпълнение. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на спиране на предварителното изпълнение на заповедта до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт. Алтернативно се претендира връщане на делото за ново произнасяне от първоинстанционния съд. Ответникът - полицейски инспектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Ж. Е. М. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4332-002159/27.04.2026 г., издадена от полицейски инспектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на лек автомобил „Мерцедес Е 300“, собственост на М. за срок от шест месеца. С жалбата срещу заповедта е направено искане за спиране на предварителното ѝ изпълнение на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона, съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, а за неговото спиране е необходимо оспорващият да установи вероятност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди. Съдът е счел, че изложените твърдения относно невъзможността за ползване на автомобила и произтичащите от това неблагоприятни последици не са подкрепени с достатъчно доказателства за характера и интензитета на твърдените вреди. Приел е, че неудобствата, произтичащи от прекратяването на регистрацията на моторното превозно средство, не надхвърлят обичайните последици от изпълнението на подобна мярка и не могат да бъдат противопоставени на презумирания обществен интерес от осигуряване безопасността на движението по пътищата. При тези съображения е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение. Определението е правилно. Съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедите за прилагане на принудителни административни мерки не спира тяхното изпълнение. Следователно предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона, като за спирането му са приложими разпоредбите на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК предвижда, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В конкретния случай по делото не са представени достатъчно убедителни доказателства за наличие на неблагоприятни последици, които могат да бъдат определени като значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на презумирания обществен интерес по смисъла на закона. В подкрепа на твърденията си М. е представила епикриза, издадена от Клиника за пластична хирургия „д-р Н. Георгиев“, удостоверяваща проведена оперативна интервенция на 15.04.2026 г. и последващо болнично лечение. Посочените обстоятелства обаче предхождат издаването на процесната заповед от 27.04.2026 г., поради което не представляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Не са установени и последващи промени в здравословното състояние на оспорващата, които да обосноват вероятност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди вследствие на предварителното изпълнение. В частната жалба се поддържа, че използването на обществен транспорт или други форми на споделено придвижване през следоперативния период увеличава риска от инфекциозни усложнения. Тези твърдения обаче не са подкрепени с доказателства за наличие на конкретни медицински ограничения, налагащи използването моторно превозно средство, нито за липса на друга възможност за индивидуален превоз. Следователно не е установена достатъчна вероятност от настъпване на твърдените здравословни увреждания като пряка последица от предварителното изпълнение на заповедта. Действително, незабавното изпълнение на заповедта ограничава възможността на оспорващата да ползва собствения си автомобил, но не всяко засягане на права и интереси е основание за спиране на предварителното изпълнение съгласно чл. 166, ал. 4 АПК. Неудобствата, произтичащи от невъзможността за ползване на моторното превозно средство, не обосновават сами по себе си настъпване на значителни или трудно поправими вреди. Не се установява тези последици да надхвърлят обичайните неблагоприятни такива от изпълнението на наложената принудителна административна мярка. Неоснователни са и доводите за нарушение на принципа на съразмерност. Целта на принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Законодателят е преценил, че общественият интерес от незабавното изпълнение на мерките от вида на процесната има преимущество, освен ако не бъде установен конкретен противопоставим частен интерес със съпоставима или по-висока степен на значимост. В разглеждания случай такъв не е доказан, поради което предварителното изпълнение не надхвърля преследваната от закона превантивна и преустановителна цел. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са доказани предпоставките по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед. Като е достигнал до същия извод, Административен съд София-град е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение