Определение № 192 от 30.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 329/2023 г.

Производството е по реда чл.248 ГПК. Постъпила е молба за изменение на постановеното по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело определение № 1119 от 22.11.2023г., с което не е допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд П., Първи граждански състав по в.гр.д. № 426/2022г. в частта за разноските, дължими за касационната инстанция. Молителят Й. А. Б. (касатор в производството) посочва, че при изчисляване на размера на адвокатското възнаграждение, което е осъден да заплати на адвоката, осъществил безплатна защита на насрещната страна на основание чл.38,ал.2 ЗА, е допусната техническа грешка. Счита, че размерът на възнаграждението, изчислен по правилата на чл.7,ал.2, т.4 във връзка с чл.9,ал.З от Наредба № 1/2004г., при материален интерес от 74 800лв., е 4 975.50лв. От насрещната страна отговор на молбата не е постъпил в указания срок. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Молбата по чл.248 ГПК е депозирана в рамките на едномесечния преклузивен срок (на 05.12.2023г.) и е изцяло основателна. Изчислено по правилата на чл.7,ал.2, т.4 във връзка с чл.9,ал.З от Наредба № 1/2004г., при материален интерес от 74 800лв., дължимото на основание чл.38,ал.2 ГПК възна!раждение на адвоката, оказал адвокатска помощ за изготвянето на отговор на касационната жалба в хипотезата на чл.38,ал.1,т.З ЗА, при недопуснато по касационна жалба на насрещната страна касационно обжалване, е в размер на 4 975.50лв. Искането за изменение на определението, постановено в производството по чл.288 ГПК в частта за разноските следва да бъде уважено. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо т.о. на ВКС