Определение № 67 от 10.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 485/2021 г.

Производство по чл.307, ал.1 ГПК. С молба вх.№ 260460/26.01.2021 г., Т. М. М. е поискал отмяна на влязло в сила решение № 104 от 04.02.2015 г. по гр.д.№ 2922/2014 г. на Районен съд Велико Търново, с което са отхвърлени исковете на Т. М. М. против Областна дирекция на МВР – [населено място], на основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. В молбата за отмяна са изложени твърдения, че на молителя са станали известни нови писмени доказателства – „разрешен отпуск по болест с болничен лист, издаден на И. Л. през месец 07.2014 г.“ и „протокол за прекратяване на отпуска по болест за 28.07.2014 г., без съгласие на компетентен орган“, които счита че са от съществено значение за изхода на делото и основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. От Областна дирекция на МВР – [населено място] чрез гл. юрисконсулт С. Г. е подаден писмен отговор, в който се твърди недопустимост на молбата за отмяна поради подаването й след преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, а по същество, че е неоснователна и се претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение № 104/04.02.2015 г. по гр.д.№ 2922/2014 г. на Районен съд Велико Търново е редовна, но процесуално недопустима поради следните съображения: Съгласно чл.305, ал.1, т.1 ГПК, молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Постановеното решение по гр.д. № 2922/2014 г. на РС Велико Търново, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 05.11.2015 г., при условията на чл.296, т.3 ГПК. Към отговора на касационната жалба са приложени жалба от 28.08.2019 г. до ИА „Главна инспекция по труда“ – С. и заявление от 08.04.2020 г. до министъра на вътрешните работи, двете подписани от Т. М. М., в които са изложени същите твърдения, че издадената заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение с МВР е подписана от лице, което е било в отпуск по болест и тези нови факти и обстоятелства не са му били известни при разглеждане на трудовия спор от съда. При тези фактически обстоятелства, следва да се приеме, че молбата за отмяна на Т. М. М. от 26.01.2021 г. е подадена след изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Отделно от изложеното, производството по отмяна на влезли в сила решения по Глава 24 ГПК, като средство за извънинстанционен контрол, не може да се засегне решението, което се ползва със сила на пресъдено нещо, ако в молбата за отмяна са били изложени единствено твърдения за фактически обстоятелства, но без подкрепящите ги доказателства, обуславящи соченото основание по чл.303, ал.1 ГПК. В случая, молителят е изложил твърдения за правнорелевантните факти, но не представя нови писмени доказателства, което прави безпредметна проверката на касационната инстанция по същество - дали откритите писмени доказателства са нови и дали са от съществено значение за изхода на делото. От Областна дирекция на МВР – [населено място] чрез гл. юрисконсулт С. Г. са поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съгласно чл.9, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение