Определение № 3623 от 01.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2438/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение №962, постановено на 07.04.2025г. от Апелативен съд-София, 12-ти граждански състав по в.гр.д.№83/2024г., определение №2133/25.08.2024г., постановено по същото дело, е допълнено в частта му за разноските, като „Бългериън пропърти девелопмънтс“ ЕООД (с настояще наименование „Тависток Груп България“) е осъдено да заплати на адвокат Е. Ч. А. сумата от 150 евро за оказаната на Ц. В. С. правна помощ, изразяваща се в изготвяне на писмен отговор на неоснователна частна жалба с вх.№290864 от 17.11.2023г. Определението е обжалвано от адв. Е. Ч. А. с оплаквания, че е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и с искане да бъде отменено, вместо което да бъде постановено определение, с което в нейна полза бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер от 3160.30 лв. (по т. 5) или съответно 1810.21 лв. (по т. 4) или друга съответна сума, определена от съда по справедливост. На първо място поддържа, че съдът неправилно е определил правното основание, на което е осъществявана безплатната адвокатска помощ, като посочва, че в представения по делото договор за правна защита и съдействие изрично е посочено основанието по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА (оказване на правна помощ на близък), при което съдът неправилно е вменил социален смисъл на предоставената защита, който тя обективно не притежава. Навежда довод, че определената сума от 150 евро е в драстично несъответствие с материалния интерес на спора (59 758 лв. или 120 772.25 лв.), с правната и фактическа сложност на делото, с практиката на ВКС и СЕС, като счита че съдът не е съобразил и принципа на съразмерност и пропорционалност, залегнал в мотивите към т. 2 на ТР №3/2022 от 01.08.2024г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че съдът неправилно е тълкувал решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС, като е приел, че то му дава право изцяло да игнорира националната уредба (Наредба №1/2004г.), като навежда довод, че нито една от разгледаните в това решение хипотези в случая не е налице, тъй като съдът следва да използва наредбата само като ориентир при определяне на възнаграждението, дължимо на адвокат при оказана безплатна правна помощ. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът „Тависток Груп България“ (с предишно наименование „Бългериън пропърти девелопмънтс“ ЕООД) чрез процесуалния си представител адв.С. Н. Б., изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Навежда доводи, че разноски в производство по обжалване на определение по чл. 248, ал. 3, изречение първо ГПК не се присъждат отделно от разноските, сторени в основното исково производство и без да е разрешен основният спор по делото. Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Преценявайки основателността на частната жалба, настоящият състав на І г.о. на ВКС констатира, че въпросът дали в производство по обжалване на постановен по реда на чл. 248, ал. 3, изречение първо ГПК съдебен акт се присъждат разноски според изхода на производството по образуваното частно дело. Така в определение №769 от 15.12.2017г. по ч.т.д.№2696/2017г. на І т.о. на ВКС, след като за принципно правилни са приети мотивите на въззивния съд, че определението по чл.248 ГПК няма характер на завършващ производството по делото акт и по искането не се дължи държавна такса, не се дължи и присъждане на разноски на частния жалбоподател, включително такива по чл.38 ал.2 ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ, е прието, че същите са относими към производство по чл.248 ГПК, а не към производство по чл. 274, ал. 1 ГПК, образувано пред въззивния съд по частна жалба срещу първоинстанционно определение по чл.248 ГПК. Изложени са съображения, че с постановяване на акт по съществото на частната жалба, въззивното частно производство е приключено и нормата на чл.81 ГПК намира приложение в случая, независимо, че спорът е относно разноски, дължими за първата инстанция. Определението е постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК по обжалване на определение, с което въззивен съд е оставил без уважение искане за изменение в частта за разноските на определение, с което се е произнесъл по жалба срещу постановено от първоинстанционен съд определение по чл. 248 ГПК. Становище в същия смисъл е изразено и в определение №78 от 02.05.2018г. по ч.гр.д.№1521/2018г. на І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, в което са изложени съображения, че съгласно чл. 81 ГПК с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноските; че определението по чл. 248 ГПК няма характер на акт по чл.81 ГПК, тъй като с него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство, вкл. доколкото изменението или допълването на основния съдебен акт не е предпоставено от поведението на другата страна, за да възникне за нея право на разноски. Но е прието, че това разрешение не се отнася до съдебния акт, постановен по реда на чл. 274, ал.2 ГПК по жалба срещу определението по чл. 248 ГПК и че разноски следва да бъдат присъдени както за производството по въззивното частно гражданско дело, така и за производството по частното касационно гражданско дело. В определение №579 от 26.06.2020г. по гр.д.№1342/2020г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, но съдържащо произнасяне и по подадена частна жалба срещу постановено от въззивния съд определение по чл. 248 ГПК, е възприето различно становище, като е прието, че след като не се дължат разноски в производството по чл. 248 ГПК, няма основания за присъждане на разноски и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт, по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Становище в същия смисъл е изразено и в определение №387 от 14.08.2019г. по ч.т.д.№1669/2019г. на І т.о. на ВКС, както и в определение №3116 от 17.06.2025г. по ч.гр.д.№2024/2025г. на ІІІ г.о. на ВКС. Предвид необходимостта в производството по настоящето дело да бъде изразено становище по принципния въпрос дали подлежат на присъждане разноските за адвокатско възнаграждение, направени в производство по обжалване на постановен от първоинстанционен съд съдебен акт по чл. 248, ал. 3, изречение първо ГПК, макар и при съобразяване на обстоятелството, че жалба от „Бългериън пропърти девелопмънтс“ ЕООД (с настояще наименование „Тависток Груп България“) не е подадена, настоящият състав приема, че производството по делото следва да бъде спряно и по реда на чл. 292 ГПК бъде сезирано Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия на ВКС с предложение за постановяване на тълкувателно решение по противоречиво разрешавания правен въпрос. Въпреки че преимуществено тричленните състави на ГК и ТК на ВКС се произнасят по този въпрос в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, според настоящия състав произнасянето по поставения въпрос с тълкувателно решение е необходимо, доколкото при наличието на противоречиви становища, изразявани в постановени от ВКС актове липсва каквато и да е предвидимост при произнасянето по подадени частни жалби срещу актовете по чл. 248, ал. 3, изречение първо ГПК както от въззивните съдилища, така и от ВКС. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение