Решение № 8946 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2809/2018 г.

Решение № 8946 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2809/2018 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Ю. К. моли да бъде отменено решение № 52/09.01.2018 г. по адм. д. № 1882/2017 г. на П. административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № Р-16001614001229-091-001/05.05.2015 г. на ТД на НАП-П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Поддържа, че решението е недопустимо и моли да бъде обезсилено в частта, с която е отменен РА в частта за определените осигуровки за ДОО с лихви и за ЗО с лихви за 2007 г., 2010 г. и за 2011 г., тъй като в тази част РА е отменен с решение № 8273/28.06.2017 г. по адм. д. № 3011/2017 г. на Върховния административен съд при първото касационно обжалване. Моли РА да бъде отменен в частта, с която са определени задължения с лихви по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., за 2010 г. и 2011 г. и да й бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - П. по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 1646,99 лв за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-16001614001229-091-001/05.05.2015 г. на ТД на НАП-П. във частта, с която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. данък 3845,87 лв с 2991,56 лв лихви, за 2010 г. - данък 17 920,71 лв със 7361,01 лв лихви и за 2011г . данък 3717,38 лв с 1141,75 лв лихви, в частта, с която са установени задължения за вноски за периода 15.02.2011 г. - 31.12.2011 г. за ДОО 3031,35 лв с 919,13 лв лихви и за ЗО - 1356,60 лв с 411,34 лв лихви. С решението е отменен РА в частта, с която са установени задължения за 2007 г. за ДОО - 3221,40 лв с 4037,69 лв лихви, задължения за ЗО - 849,60 лв с 661,96 лв лихви, за 2010 г. задължения за ДОО 3085,71 лв с 1793 лв лихви и задължения за ЗО - 1538,18 лв с 632,92 лв лихви и за периода 1.01.2011 г. - 15.02.2011 г. задължения за ДОО - 432,99 лв с 405,54 лв лихви и задължения за ЗО - 193,80 лв с 69,58 лв лихви. Основателен е доводът за недопустимост на решението в частта, с която отменен РА в частта, с която са определени вноски за ДОО с лихви вноски за ЗО с лихви за 2007 г., 2010 г. и за периода 1.01.2011 г. - 15.02.2011 г. Съдът е приел, че ревизионният акт, след изменението с решението при обжалването по административен ред е правилен в частта, с която са определени вноски за ДОО с лихви и за ЗО с лихви за периода 15.02.2011 г. - 31.12.2011 г. При първото разглеждане на делото РА е отменен изцяло с решение № 132/02.02.2017 г. по адм. д. № 2304/2015 г. на АС - П.. При касационното обжалване с решение № 8273/28.06.2017 г. по адм. д. № 3011/2017 г. на Върховния административен съд, решение № 132/02.02.2017 г. по адм. д. № 2304/2015 г. на АС - П. е отменено в частта, с която е отменен РА № Р-16001614001229-091-001/05.05.2015 г. на ТД на НАП-П. в частта, с която са определени допълнителни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ с лихви и делото в тази част е върнато на съда за ново разглеждане от друг състав. Решението на АС - П. във останалата част - за определените в РА осигурителни и здравни вноски с лихви и присъдените разноски е оставено в сила от касационната инстанция, поради което определените в РА осигурителни и здравни вноски с лихви за 2007 г., 2010 г. и 2011 г. са отменени с влязлото в сила в тази част решение № 132/02.02.2017 г. по адм. д. № 2304/2015 г. на АС - П.. Решението в тези части за осигурителните и здравни вноски следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, а производството по делото в тези части следва да бъде прекратено. В частта по чл. 48 от ЗДДФЛ съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Ревизията е проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - за 2007 г., 2010 г. и 2011 г. органите по приходите са установили превишение на разходите на ревизираното лице над приходите, като са определили в РА задължения за данък за внасяне с лихви. При обжалването по административен ред с решение № 627/03.08.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П. РА е потвърден в частта, с която е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. 17 920,71 лв със 7361,01 лв лихви. Със същото решение дължимите данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е намален за 2007 г. на 3845,87 лв, а лихвите са намалени на 2991,56 лв, данъкът за 2011 г. е намален на 3717,38 лв, а лихвите са намалени на 1141,75 лв. В мотивите на решението, постановено при обжалването по административен ред е прието, че от паричния поток за 2007 г. от разходите се спадат сумите 361 671,14 лв и 243 490,29 лв - вноски в "Ц." ООД, за които не е доказано да са направени от ревизираното лице. За 2011 г. в решението е посочено, че от разходите в паричния поток следва да отпаднат 50 434,44 лв - внесени суми по банковите сметки на ревизираното лице от Н. К. и Х. К., както и сумата от 53 371,97 лв, неоснователно приета в РА за предоставен заем от Ю. К. на Н. К.. Съдът обосновано е приел, че твърденията за предоставени 50 000щ. д. от бащата на ревизираното лице през 2005 г., а според свидетеля Н. К. - през 2010 г. не е доказано. Доходите на бащата от работа в чужбина са получени доста години преди 2005 г. Предвид липсата на доказателства за наличие на сумата в патримониума на бащата през 2005 г. и наличността й към 1.01.2007 г. обосновано съдът е приел, че не е доказано извършване на дарение в посочения размер. За сумата 109 200 лв за покупка на апартамент съдът е отхвърлил твърденията на жалбоподателката, че сумата е предоставена през 2010 г. от сина на съпруга й Н. К., който имал строителна фирма във Франция. За предаване на сумата са представени като доказателство само свидетелските показания на Н. К., които съдът правилно е преценил по чл. 172 от ГПК като дадени от заинтересуван свидетел. Видно от РА и РД, в съставените парични потоци за всяка от годините са определени моментни превишения на разходи над приходи, без да са определени разходите и приходите на ревизираното лице за всяка от годините на годишна база, поради което определените сборни моментни превишения на разходи над приходите за всяка от годините са определени в нарушение на чл. 15, чл. 17 и чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Обосновано съдът е приел, че приетите по делото заключения на счетоводни експертизи не могат да установят размер на началното салдо, приходите и разходите на ревизираното лице през трите ревизирани години, тъй като са съставени по условия, настъпването на които не е доказано със събраните писмени и гласни доказателства. Изчислени на годишна база паричните потоци за 2007 г. по данните в РД и за 2010 г. и 2011 г. по данните в РА дават следните резултати: за 2007 г. приходи 535 810,21 лв, разходи - 1 180 196,40 лв, за 2010 г. приходи - 155 397,64 лв, разходи - 337 946,60 лв, а за 2011 г. приходите са 275 882,63 лв, а разходите са 218 952,71 лв. За 2007 г. от разходите следва да се спаднат сумите 361 671,14 лв и 243 490,29 лв - общо 605 161,43 лв, представляващи вноски в "Ц." ООД, за които в решението при обжалването по административен ред е прието, че не е доказано да са внесени от ревизираното лице и остават разходи в размер 475 034,94 лв, които не превишават приходите, изчислени на годишна база по-горе в размер 535 810,21 лв. За 2007 г. решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер 3845,87 лв с 2991,56 лв лихви и следва да бъде отменено, а вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА. За 2010 г. определените посочени по-горе приходи и разходи, изчислени на годишна база формират превишение на разходите над приходите в размер 122 548,96 лв, за които дължимият годишен данък е 12 254,90 лв., а лихвите са 5033,75 лв, изчислени съответно. От данъчната основа не се спадат осигурителни вноски за ДОО и ЗО за 2010 г., тъй като такива не са внасяни, а определените в РА за внасяне вноски и окончателни вноски са отменени с влязло в сила съдебно решение. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която за 2010 г. е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ над 12 254,90 лв и лихви над 5033,75 лв и в тази част следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отмяна на РА в тази част. За 2011 г. определените на годишна база приходи и разходи не формират превишение на разходите над приходите. Разходите предвид решението по жалбата по административен ред следва да се намалят с 50 434,44 лв - внесени суми по банковите сметки на ревизираното лице от Н. К. и Х. К., както и с 53 371,97 лв - неправилно приети в РА за предоставен заем от Ю. К. на Н. К. - общо 103 806,41 лв. След намалението на разходите с посочените суми остават разходи за 2011 г. в размер 115 146,30 лв и резултат - превишение на приходите над разходите със 160 736,33 лв. За 2011 г. решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер 3717,38 лв с 1141,75 лв лихви и следва да бъде отменено, а вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА. В останалата част жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Ответникът има право на разноски по 1048,66 лв за всяка инстанция - общо 4194,64 лв. Касаторката има право на разноски за всички инстанции в размер 3916,98 лв, от които 3085 лв са присъдени с първото първоинстанционно решение, което в частта за разноските не е отменено от касационната инстанция или остават 831,98 лв. По компенсация касаторката следва да заплати на ответника 3362,66 лв юрисконсултско възнаграждение по делото за всички инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,