Решение № 4117 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 29/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. И. Б. срещу Решение № 2109/12.11.2025 г. на Административен съд (АС) – Сливен, постановено по адм. дело № 546/2025 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. И. Б. срещу изричен отказ на „Микро Кредит“ ЕАД да предостави копие на личните данни, които са в процес на обработване във връзка със сключени между заявителя и администратора на лични данни договор за заем и договор за допълнителни услуги към заем. Касационният жалбоподател обжалва решението като недопустимо, алтернативно неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че „Микро Кредит“ ЕАД няма качеството на администратор, тъй като бил цедирал своето вземане на друга финансова институция. В тази връзка излага съображения какво е цесия, че дали е извършена или не цесия, не отменяло законните задължения на администратора за съхраняване на данните на субекта на данни. Счита, че решението е недопустимо, тъй като с него е отхвърлена жалба срещу отказ за предоставяне на копие на лични данни, докато в подадената жалба е оспорен отказ за упражняване на правата по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Павлов. Ответникът по касация – „Микро Кредит“ ЕАД счита касационната жалба за недопустима, алтернативно я оспорва, по съображения изложени в писмен отговор. Моли касационната жалба да се остави без разглеждане, алтернативно обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представя писмено становище и списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Митев. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Неоснователно е немотивираното възражение на ответника по касация, че касационната жалба е недопустима, тъй като спорът е родово подсъден на Върховния касационен съд (ВКС), а не на Върховния административен съд (ВАС). Съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Доколкото спорът е за нарушени права по Регламент (ЕС) 2016/679 касационната жалба срещу постановеното решение на първоинстанционния съд е родово подсъдна на ВАС. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното: На 25.07.2025 г. чрез ССЕВ Н. И. Б. подал до „Микро Кредит“ ЕАД заявление с искане за предоставяне на потвърждение за обработваните от дружеството лични данни във връзка със сключени между страните Договор за заем Microkredit № 9052-00198593/14.10.2024 г. и Договор за допълнителни услуги към договор за заем Microkredit № 9052-00198593, в т.ч. целите на обработването, съответните категории лични данни, получателите или конкретните получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, предвидения срок за съхранение на всяка от личните данни и останалите, предвидени реквизити, както и да му бъде предоставено копие на личните данни, които са в процес на обработване. На 14.08.2025 г. сезираното дружество изпратило, подписан от изпълнителния директор Г. А., отговор по заявлението, в който било посочено, че към момента „Микро Кредит“ ЕАД не обработва лични данни на Н. И. Б., тъй като вземанията по цитираните договори са цедирани (продадени) на 22.04.2025 г., на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. От писмо изх. № ППН-01-1397#1/25.08.2025 г. на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) съдът е установил, че пред КЗЛД няма висящо или приключило производство, инициирано от Н. И. Б. срещу „Микро Кредит“ ЕАД При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че между страните не се спорело, че между Н. И. Б. и „Микро Кредит“ ЕАД са били налице облигационни отношения, възникнали по силата на сключен договор за паричен заем, както и че „Микро Кредит“ ЕАД е цедирало своето вземане към Б. на друга финансова институция - търговско дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Поради това е приел, че към момента на подаване на заявлението за достъп до обработваните лични данни „Микро Кредит“ ЕАД не е имал качеството на администратор на лични данни, по отношение на Н. Б.. Към датата на подаване на процесното заявление „Микро Кредит“ ЕАД не обработва лични данни на Н. И. Б., доколкото е прехвърлил, чрез цесия, своето вземане към Б. на трето лице. Извел е извод, че с прекратяване на договора за заем при сключване на сделката по цедиране на вземането, правата и задълженията по него отпадат, а с това отпада и даденото от кредитополучателя съгласие личните му данни да бъдат обработвани от първия кредитор в качеството на администратор на лични данни. Посочил е, че това е така, тъй като личните данни се събират единствено за постигане целите на договора за заем и неговото изпълнение, поради което след прекратяване на правоотношението по него не са налице основания за допълнително обработване на тези данни. Следователно, при прехвърляне на вземане се прехвърлят и личните данни, индивидуализиращи кредитополучателя, предвид което новият кредитор се явява администратор на лични данни досежно кредитополучателя по прехвърленото вземане, обективирано в съответния договор за заем и придружаващите го документи. Решението е правилно при следните съображения. По фактическите установявания на съда страните не спорят. Безспорно по делото е установено подаването на заявление, на 25.07.2025 г., от Н. И. Б. до „Микро Кредит“ ЕАД и отговорът на дружеството по това заявление, който отговор се оспорва в съдебното производство. В заявлението и както е посочено в него - във връзка с договор за заем и договор за допълнителни услуги към договор за заем, индивидуализирани с номер и дата, е изразено предположение, че дружеството вероятно обработва лични данни на Н. И. Б.. Поради това е поискано да бъде предоставено потвърждение за обработваните от дружеството лични данни, в това число целите на обработването, съответните категории лични данни, получателите или конкретните получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, предвидения срок за съхранението на всяка от личните данни и останалите, предвидени реквизити. Поискано е предоставяне на копие от личните данни, които са в процес на обработване. Поискано е предоставяне на свързаните с направените плащания лични данни, от които да е видно в какъв размер и на кои дати са постъпили суми по двата договора, както и за погашения на кои компоненти от договорите са използвани от кредитора заплатените суми (в това число главница, лихви, такси, неустойки, възнаграждение за допълнителни услуги и други). Поискано е и копие на сключените договори между Н. Б. и дружеството. В отговора, изпратен на Н. Б. е посочено, че „Микро Кредит“ ЕАД към настоящия момент не обработва лични данни на Н. И. Б.. Вземанията по цитираните в заявлението договори са цедирани (продадени) на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Съгласно чл. 2, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 регламентът се прилага за обработването на лични данни изцяло или частично с автоматични средства, както и за обработването с други средства на лични данни, които са част от регистър с лични данни или които са предназначени да съставляват част от регистър с лични данни. В съображение 15, изр. второ от Регламент (ЕС) 2016/679 е предвидено, че защитата на физическите лица следва да се прилага за обработването на лични данни с автоматични средства, както и за ръчното им обработване, ако личните данни се съхраняват или са предназначени да се съхраняват в регистър с лични данни. Досиетата или групите от досиета, както и заглавните им страници, които не са структурирани съгласно специфични критерии, не следва да попадат в обхвата на настоящия регламент. Предполагайки, че е възможно негови лични данни да се обработват Н. Б. е поискал от „Микро Кредит“ ЕАД потвърждение дали се обработват негови лични данни, т.е. субектът на данни е упражнил право по чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Заявлението е много общо и представлява препис на текстове от регламента, без съответната конкретизация спрямо индивидуалния случай на Б. – дали посочените в заявлението договори са приключили или са активни, дали е дал съгласие или не за обработване на лични данни и кога и как е дадено това съгласие, как са сключени договорите – лично, в офис на дружеството или от разстояние – онлайн, по телефона. Доказателства в тази връзка не са ангажирани и в съдебно заседание. Доказването или най-малкото обосноваването на тези факти има значение за извършването на проверка дали действително администраторът на лични данни обработва чрез автоматични средства или ръчно (но при условия, че личните данни се съхраняват или са предназначени да се съхраняват в регистър с лични данни), личните данни на лицето упражняващо право по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. На така подаденото общо искане дружеството е отговорило, че не обработва лични данни на лицето, тъй като е цедирало вземанията си по договорите, цитирани в заявлението на Б., на друго дружество. Постановеният изричен отказ за предоставяне на информация отговаря на начина, по който е оформено заявлението и е поискана информацията. Дружеството е отговорило, че не обработва данни, тъй като е цедирало вземането си, като изрично е посочил и дружеството на което е цедирано вземането. Дали при извършване на цесията са спазени законовите изисквания не е предмет на настоящото производство. Дали дружеството е изпълнило задълженията си по Закона за мерките за изпиране на пари, Закона за счетоводството също не е предмет на настоящото производство, поради което доводите в касационната жалба в тази връзка са неотносими към спора. При подадено заявление до администратор на лични данни дали обработва лични данни на лицето, администраторът е отговорил, че не обработва лични данни на лицето. В тази връзка следва да се отбележи, че правилно с оглед данните по делото, съдът е посочил, че към момента на подаване на заявлението на Б., „Микро Кредит“ ЕАД не е имал качеството на администратор на лични данни, тъй като същият не обработва по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 лични данни на лицето. Относно исканата информация за извършените плащания от лицето, вкл. с направената в искането конкретизация, е налице друг ред за получаването им от Н. Б. – по реда на Закона за потребителския кредит (ЗПК). По начина, по който е формулирано искането, същото не може да се разглежда като искане по реда на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, поради което и предвид факта, че „Микро Кредит“ ЕАД не обработва лични данни на лицето, не е предоставена такава информация. Няма представени доказателства за извършени плащания от Б., за да се прецени по какъв начин са извършвани плащанията, за да се прецени приложимостта на Регламент (ЕС) 2016/679 и дали при плащанията се обработват лични данни с автоматични средства или те се водят в регистър на личните данни. При липсата на категорични доказателства, че между Н. Б. и „Микро Кредит“ ЕАД има сключени договори и предвид посоченото в обжалвания отговор, че дружеството не обработва лични данни на заявителя, а и като се вземе предвид задължението на администратора на лични данни да предоставя копия от личните данни, които се обработват с автоматични средства или ръчно, но при условие, че личните данни се съхраняват или са предназначени да се съхраняват в регистър с лични данни, непредоставянето на копия от исканите копия от договори не следва да се разглежда като нарушение на правото по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на субекта на данни. Неоснователен е доводът за недопустимост на съдебното решение. Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от постановилия го съдия. Решението е постановено при наличието на положителните процесуални предпоставки и липсата на отрицателни такива. Съдът е разгледал въведения като предмет на жалбата акт - отказа на „Микро кредит“ ЕАД да предостави данните поискани със заявление от 25.07.2025 г. Изрично в мотивите на съда са разгледани възраженията на жалбоподателя във връзка с обжалвания отказ, като диспозитива на съдебното решение съответства на заявения предмет на жалбата. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер – 552 евро с ДДС (460 евро без ДДС) договорен и заплатен адвокатски хонорар за един адвокат, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 08.02.2026 г., фактура № 0000000194/09.02.2026 г., платежна форма #MAD260212002042N100014. Бланкетното възражение за прекомерност на касатора не следва да се уважава предвид правната и фактическа сложност на делото, извършените от адв. Ганев процесуални действия и не на последно място обстоятелството, че договореното възнаграждение без ДДС е равно на възнаграждението на адв. Павлов. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение