Определение № 86 от 31.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 820/2016 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност на в. н. о. х. д. № 032/2016 год. по описа на Военно-апелативния съд. В писмено становище представителят на Върховна касационна прокуратура сочи, че са налице предпоставките на чл. 43, т. 3 от НПК и следва да бъде определен друг, равен по степен съд, тъй като всички съдии от съда, компетентен да разгледа делото, са депозирали своите отводи и той не може да образува състав. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и съобрази становището на прокурора, намира за установено следното: Производството по в. н. о. х. д. № 282/2016 год. по описа на Военно-апелативния съд е образувано по протест на Военно-окръжна прокуратура – гр.Сливен и по жалби на подс. И. Г. и на частните обвинители Д. Б., В. С. и Д. Д. против присъда № 15/11. 11. 2015 год., постановена по н. о. х. д. № 76/2015 год. по описа на Военен съд – гр.Пловдив. Първоначално определеният докладчик е приел, че са налице предпоставките на чл. 29, ал. 2 от НПК за отвеждането му от разглеждане на делото предвид дългогодишните му колегиални отношения с подсъдимия и частните обвинители – прокурори в Софийска военно-окръжна прокуратура. Впоследствие по същите съображения отвод са депозирали и всички останали съдии от Военно-апелативния съд. За да бъде осигурено разглеждане на делото в разумен срок и в изпълнение на указанията по н. ч. д. № 2140/2012 год. на ІІІ н. о., дадени от ВКС по друг повод по същото дело, последователно са били командировани всички съдии от военните съдилища в Пловдив и Сливен и те също са се отвели от разглеждане на делото на основание чл. 29, ал. 2 от НПК. Не са били командировани съдиите от Софийски военен съд, тъй като с определение № 107/2012 год. по н. ч. д. № 1141/2012 год. на ІІІ н. о. на основание чл. 43, т. 2 от НПК ВКС е изпратил делото за разглеждане на Военен съд – Пловдив вместо от СВС. При тази фактическа обстановка настоящият състав на ВКС намира, че е невъзможно Военно-апелативният съд да формира състав предвид депозираните отводи от всички съдии от този съд и от две от долустоящите военни съдилища – от една страна, и с оглед наличието на изискванията на чл. 43, т. 2 от НПК по отношение на съдиите от СВС – от друга. Безспорно е, че са налице предпоставките на чл. 43, т. 3 от НПК за определяне на друг, равен по степен съд, който да разгледа делото. Същественият въпрос е кой да бъде този съд при положение, че подсъдността на военните съдилища е специална и се определя от качеството на подсъдимото лице. Подобна специална компетентност с оглед субекта на престъплението не е изключение в процесуалния закон. Аналогична хипотеза е уредена в разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НПК, съгласно която на Софийския градски съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления от общ характер, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет, както и от членове на Министерския съвет. В настоящия случай именно заеманата от подсъдимия длъжност дава основание делото да бъде разгледано от Софийски апелативен съд, който би бил компетентният въззивен съд, ако И. Г. не беше освен прокурор и лице по чл. 396, ал. 1 от НПК (в същия смисъл и Опр. № 88/2015 год. по н. ч. д. № 1064/2015 год. на ІІ н. о.). Така мотивиран и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение