Определение № 325 от 09.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 607/2023 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 509164 от 14.11.2022г. на Ф. Ю. Ю., чрез адв. Й. Ч., срещу определение № 50584 от 25.10.2022г. по т.д. № 2584/2021г. на друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което, по подадена касационна жалба вх. № 35190/13.07.2021г. на Ф. Ю. Ю., чрез адв. Л. И. Н., в производство по чл. 288 от ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение № 10358/10.05.2021г. по в.гр.д. № 2384/2018г. по описа на Апелативен съд – София, както и по частна жалба вх. № 501616 от 17.03.2023г. (подадена по пощата на 16.03.2023г.) на Ф. Ю. Ю., чрез адв. Й. Ч., срещу определение № 50034 от 23.02.2023г. по т.д. № 2584/2021г. на същия състав на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане, като просрочена, касационната жалба на Ф. Ю. Ю., чрез адв. Й. Ч., вх. № 35698 от 18.08.2021г., срещу решение № 10358/10.05.2021г. по в.гр.д. № 2384/2018г. по описа на Апелативен съд – София. Оплакванията на жалбоподателя са, че при постановяването на обжалваните определения са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, като се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Оспорва се правилността на извода на касационния съд, че касационната жалба от 18.08.2021г. е просрочена поради съобщаване на въззивното решение на 14.06.2021г. Жалбоподателят счита за относимо съобщаването на решението чрез адв. Ч.. Ответникът по жалбите „Застрахователно дружество Евроинс“ АД ги оспорва като недопустими и неоснователни. Във връзка със съобщаването на въззивното решение излага, че процесуалните представители на страните нямат отделно качество в процеса, а упражняват правата на една от страните (чл. 36 и сл. от ЗЗД и чл. 2 от ЗА). Поради това няма как след като за страната, лично или след връчване чрез надлежно упълномощен адвокат, е започнал да тече срок за подаване на касационната жалба, този срок да започне да тече наново след узнаване на решението от друг упълномощен за страната представител. Ответникът „Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Иван Рилски“ - Разград“ АД оспорва първата от подадените жалби. Сочи, че определенията по чл. 288 от ГПК не са преграждащи по смисъла на чл. 274 от ГПК, тъй като са актове по проверка допустимостта на касационното обжалване, при уредбата на третата съдебна инстанция като факултативна. Страната се позовава на възприетото в определение № 146 от 15.04.2011г. по ч.гр.д. № 119/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. Този ответник иска присъждане на сторените в производството разноски – 3 000 лева разноски за адвокат по договор за правна защита и съдействие № 12/2021г. от 18.08.20921г. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че частна жалба вх. № 509164 от 14.11.2022г. срещу определение № 50584 от 25.10.2022г. по т.д. № 2584/2021г., постановено по реда на чл. 288 от ГПК, е недопустима. Определението не е от тези по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, нито за този съдебен акт е изрично посочено в закон, че подлежи на обжалване (чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК). Напротив, обжалваният акт е изключен изобщо от инстанционен контрол с оглед установените правила на касационното обжалване, уредено като факултативно, при самостоятелна фаза на разглеждане на допустимостта на касационна жалба по чл. 288 от ГПК. В този смисъл са правилата на Глава двадесет и втора от ГПК, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗСВ, предвиждащ, че съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно, законодателна уредба в съответствие с чл. 133 от Конституцията на РБ (решение № 4 от 16.06.2009г. по к.д. № 4/2009г. и решение № 12 от 27.07.2018г. по к.д. № 10/2018г.). Съображенията на Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Иван Рилски“ - Разград“ АД в този смисъл, с позоваване и на практиката на Върховния касационен съд, са основателни. Поради изложеното частната жалба вх. № 509164 от 14.11.2022г. следва да бъде оставена без разглеждане. Частна жалба вх. № 501616 от 17.03.2023г. на Ф. Ю. Ю., чрез адв. Й. Ч., е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е неоснователна. Решение № 10358/10.05.2021г. по в.гр.д. № 2384/2018г. по описа на Апелативен съд – София е било връчено на Ф. Ю. Ю., чрез адв. Л. И. Н., на 14.06.2021, по реда на чл. 51, ал. 1 от ГПК, в действалата към онзи момент редакция на разпоредбата. Съгласно чл. 283 от ГПК относно срока за касационно обжалване, касационната жалба се подава пред съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Касационната жалба на Ф. Ю. Ю., чрез адв. Й. Ч., с вх. № 35698, е била подадена по пощата едва на 17.08.2021г. и регистрирана в Апелативен съд – София на 18.08.2021г., при което е била просрочена. Като подадена след изтичането на срока за обжалване, касационната жалба е подлежала на връщане (чл. 286, ал. 1, т. 1 от ГПК), по какъвто начин е процедирал и съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, по т.д. № 2584/2021г. Процесуалният закон не предвижда отделно връчване на въззивното решение на всеки на упълномощените от страната процесуални представители по пълномощие (адвокати), нито се предвижда отделно течене на срока по чл. 283 от ГПК за касационно обжалване по отношение на всеки от адвокатите. В този смисъл настоящият съдебен състав споделя доводите на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД в подадения отговор. Частната жалба на Ф. Ю. Ю. срещу определение № 50034 от 23.02.2023г. по т.д. № 2584/2021г., като неоснователна, следва да бъде оставена без разглеждане. От „Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Иван Рилски“ - Разград“ АД е поискано присъждане на направените в настоящото производство разноски за адвокат, но такива разноски не се установяват, при което искането по чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Представеният от страната договор за правна защита и съдействие от 18.08.2021г. е с предмет изготвяне на отговор на касационна жалба по в.гр.д. № 2384/2018г. по описа на Апелативен съд - София и осъществяване на процесуално представителство пред Върховния касационен съд в производството по касационно обжалване, но не касае настоящото частно производство. Потвърждение на това е, че същият договор, с идентично платежно нареждане за кредитен превод от 20.08.2021г., е бил представен в производството пред Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, по т.д. № 2584/2021г. Воден от горното съдът