Определение № 89 от 03.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 879/2017 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 НПК по повдигнат спор за подсъдност от Софийския районен съд. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че компетентен да разгледа делото по правилата, касателно подсъдността, е Софийският районен съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: Пред РС – Шумен е било образувано в.а.н.д. № 1052/2017 г. по жалба на [фирма] срещу наказателно постановление № В-0042691 от 07.04.2017 г. на директора в Регионална дирекция към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра. Посоченото наказателно постановление е съставено на дружеството поради неизпълнение на задължението да приведе потребителска стока в съответствие с договора за продажба. Съгласно постановлението, горното съставлява нарушение на чл. 113, ал. 1 ЗЗП, за което е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. С определение № 352 от 06.06.2017 г., Шуменският районен съд прекратил производството по в.а.н.д. № 1052/2017 г. и изпратил делото на СРС по подсъдност. Пред СРС е било образувано анд № 10650/2017 г., производството по което е било прекратено с разпореждане № 18644 от 03.08.2017 г.. Съдията-докладчик, позовавайки се на чл. 59, ал. 1 ЗАНН, е приел че делото следва да бъде решено от РС-Шумен, поради което е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Върховният касационен съд намира, че по правилата на местната подсъдност компетентен да разгледа делото е РС –Шумен. Преценката за местна компетентност за разглеждане на делото следва да бъде правена въз основа на отразеното в обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление. В него е посочено, че [фирма] извършва търговска дейност в стопанисвания от него обект – магазин „име“, находящ се в [населено място]. По повод подадена жалба, постъпила в КЗП, в която потребител твърди, че търговецът отказва гаранционен ремонт, в обекта е извършена проверка. В резултат на нея е констатирано нарушение на чл. 113, ал. 1 ЗЗП. При тези данни се налага извод, че нарушението е извършено чрез бездействие. Нарушението чрез бездействие бива осъществено там, където нарушителят е следвало да има активно поведение. В случая – [населено място], където търговецът е трябвало да удовлетвори потребителската претенция за гаранционен ремонт. Това е така, защото в обстоятелствената част на наказателното постановление не е посочено друго населено място, в което търговецът да не е изпълнил дължимото си поведение. Евентуалното разкриване в хода на съдебното следствие на нови обстоятелства досежно местонарушението нямат значение за определяне на подсъдността. В този смисъл Върховният касационен съд напълно споделя аргументацията на съдията-докладчик по а.н.д. № 10650/2017 г. по описа на СРС. Затова, съобразно определените в чл. 59, ал. 1 ЗАНН правила на подсъдността по мястото на извършване на нарушението, компетентен да се произнесе по жалбата на [фирма] е РС -Шумен. Водим от горното, и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗАНН, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение