Определение № 2662 от 21.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2003/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. Т., подадена чрез процесуален представител адв. И. М. – Г. против определение № 992/15.01.2026г. постановено по в.гр.д. № 7207/2023г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение подадената от частния жалбоподател молба за изменение на постановеното по делото решение № 6227/16.10.2025г. в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила и отправя искане обжалваното определение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което молбата за изменение да се уважи с извод, че адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лева за защита по въззивното производство е прекомерно и следва да се намали до 1300 лева. Поддържа, че определеното възнаграждение на процесуалния представител на ответника не съответства на вида на спора, вида и количеството на свършената работа, нито на фактическата и правна сложност на делото, за която твърди, че е под средната. В отговор на жалбата ответникът Ф. И. Д., чрез процесуален представител адв. Г. Х. оспорва доводите в нея. Счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно, като отправя искане частната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – въззиваем по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. Установява се от данните по делото, че в решението си по делото чието изменение в частта за разноските се претендира, Софийски градски съд е присъдил в полза на въззивника – ответник разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в общ размер от 2059.77 лева, включващ платено адвокатско възнаграждение от 1900 лева и платени такси и депозит за вещо лице в размер на 755. От така присъдените съдебни разноски спорен в настоящото производство е въпросът доколко размерът на платеното адвокатско възнаграждение е прекомерен или не. За да остави без уважение подадената от К. Т. молба за изменение на решението в частта за разноските, въззивният съд е изложил съображения, че за въззивното производство Ф. Д. И. има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Приел за установено, че действително платеното от правоимащата страна възнаграждение за адвокат за въззивното производство възлиза на сумата от 1900 лева, а възражение за прекомерност на същото е надлежно заявено от насрещната страна. Въз основа на преценка на вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа от адвоката и преди всичко фактическата и правна сложност на делото приел, че възражението е неоснователно. Взел е предвид, че производството е със средна правна и фактическа сложност; упълномощеният от въззивника адвокат е подал няколко уточняващи молби за индивидуализиране на действията, които същият твърди да е извършил в изпълнение на процесния договор; събрани са гласни доказателства за установяване на тези обстоятелства, както и е приета техническа експертиза. Отчел, че във въззивното производство са проведени общо пет открити съдебни заседания, в четири от които се е явявал процесуалният представител на Ф. И., който е взел отношение по извършваните пред съда процесуални действия; изготвил е въззивна жалба, отговор на насрещната въззивна жалба и писмена защита по въззивното дело. С тези мотиви извел извод, че адвокатският хонорар, заплатен от страната на адв. Г. Х., не е прекомерен и е съответен на правната и фактическа сложност на делото и извършените от адвоката действия по защита. Обжалваното определение е правилно. По въпроса за приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК и обстоятелствата, които съдът отчита при преценка на фактическата и правна сложност на делото при направено възражение за прекомерност на договореното и заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение е налице формирана практика на ВКС, според която критерият по прилагането на чл. 78, ал. 5 от ГПК е комплексен. Съгласно дадените разяснения в т. 3 на ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Правомощието на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Съобразява се дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. Преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа при отчитане спецификата на адвокатския труд, като наред с правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес, съчетано се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално определено възнаграждение, което да е обективно и справедливо /чл. 36 от ЗА/. В този смисъл определение № 213 от 20.01.2025г. по ч.гр.д. № 4424/2024г. на ВКС, III ГО и цитираните в него. По делото не е налице законовата хипотеза на чл. 78, ал. 5 от ГПК с оглед предмета на делото, цената на предявените искове /първоначална цена 10000 лева, от които отхвърлената част 7755.09 лева/, броя на проведените в инстанцията съдебни заседания; действителната фактическа и правна сложност на делото с оглед на въведените в спора факти и изложените правни твърдения, както и с оглед конкретно извършените от процесуалния представител на страната процесуални действия и количеството извършена работа. А нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима, само когато е налице прекомерност, каквато по делото не се установява. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че делото не се отличава със средна правна и фактическа сложност, доколкото фактите са били вече установени от първоинстанционния съд. Именно защото твърденията на страните са били неясни и поисканите от тях доказателства не са били допуснати и събрани пред първата инстанция, по указания въззивния съд страните са направили необходимите уточнения на твърденията си, както са и събрани допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна доказателства – гласни доказателствени средства и експертно заключение. Неоснователен е и доводът на частния жалбоподател, че процесуалния представител на въззивника се е явил на три, а не в четири открити съдебни заседания. Видно от протоколите от проведени съдебни заседания, адв. Г. Х. се е явила в четири открити съдебни заседания. Ирелевантно значение в тази връзка има обстоятелството, че процесуалният представител на страната не се е явил на проведения оглед на имота. Правната и фактическа сложност на делото пред въззивната инстанция се отличава действително като средна, доколкото процесуалният представител на Ф. Д. е предприел множество уточнявания на твърденията, представлявал е страната в четири открити съдебни заседания, на които са били събрани доказателства; депозирал е и отговор по насрещната въззивна жалба на другата страна, както и писмени бележки. Ето защо присъденото адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на иска в размер на 1473.46 лева не е прекомерно, а е съразмерно на положения труд. Като е оставил молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските без уважение, въззивният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение