Решение № 2485 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11188/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка със Закона за държавния служител. Образувано е по касационна жалба на М. М. И., чрез адв. П. Тренев като процесуален представител, против решение № 31581/26.09.2025 г., постановено по адм. дело № 8061/2024 г. по описа на Административен съд - София град. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърденията са, че не е извършено реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя, която продължава да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, поради което не е налице материалноправното основание по чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл за издаване на процесната заповед. Сочи се и противоречие на същата с принципа по чл.6 АПК. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго, с което да се отмени обжалвания административен акт или да се върне делото за ново разглеждане. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба – министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника му гл. юрк. К. Райкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспореното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на М. М. И. срещу заповед № 8121К-10913/12.07.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "старши експерт" (началник на курс) към факултет "Полиция" при Академията на МВР, считано от 05.08.2024 г., поради съкращаване на длъжността. За да постанови горния резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновава извод, че е налице реално съкращаване в щата, тъй като заеманата от жалбоподателя длъжност "старши експерт" (началник на курс) към факултет "Полиция" при Академията на МВР не съществува като нормативно определена позиция в утвърденото поименно щатно разписание от 05.08.2024 г. Посочва, че съкратените 2 щатни бройки, едната от които е заемана от оспорващия са трансформирани в други длъжности, а именно преподавател - старши преподавател (началник курс) към факултет "Полиция", катедра "Психология и управление на полицията", които са с напълно различни функции и от различна категория по чл.142 ЗМВР. Оспореното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на съдебния акт и противоречието му с материалния закон. Изводите на административния съд за изпълнение на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и за съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност "старши експерт" (началник на курс) към факултет "Полиция" при Академията на МВР се основават само на представената от административния орган преписка, като в нарушение на процесуалните правила по чл. 152, ал. 4 АПК, не са събрани доказателства, относими към наведените от жалбоподателя доводи за липса на реално съкращаване на заеманата от него длъжност във връзка с твърденията, че функциите на същата са запазени изцяло в новооткритата длъжност. Видно е, че заключението на първоинстанционния съд за реално съкращаване на длъжността, заеманата от жалбоподателя, е направено единствено след съпоставка на броя и вида на нормативно определените позиции в длъжностното разписание и поименното длъжностно разписание на Академията на МВР, към 12.07.2024 г. и съответно от 05.08.2024 г. От данните в същите и доказателствата към административната преписка, се установява, че жалбоподателят е заемал една от двете длъжности "старши експерт" (началник на курс) към факултет "Полиция" при Академията на МВР, докато със заповед № 8121K - 10724/04.07.2024 г. на министъра на вътрешните работи за изменение на заповед № 8121К-413/26.01.2017 г. за утвърждаване на щат на Академията на МВР (АМВР), тези две щатни бройки са съкратени и са включени в щата на резерва на МВР, като от резерва на МВР са включени в щата на Академията на МВР две щатни бройки за държавни служители с висше образование, катедра "Психология и управление на полицията" – преподавател - старши преподавател (началник на курс), инспектор, магистър, ДСВО. Действително, при съпоставка на измененото поименно щатно разписание, в сила от 05.08.2024 г. с поименното щатно разписание към 12.07.2024 г., е видно, че две щатни бройки за длъжността старши експерт (началник на курс) във факултет "Полиция" са премахнати и са включени в катедра "Психология и управление на полицията" към същия факултет под наименованието преподавател - старши преподавател (началник на курс), като общата численост на факултет "Полиция" – 96 щатни бройки е запазена. Горното обстоятелство само по себе си обаче не е достатъчно да обоснове извод за наличие на реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Дължима е била преценка за това, дали извършената трансформация е довела до отпадане на съкратената длъжност като система от функции и задължения, т.е. дали в новото щатно разписание от 05.08.2024 г., съкратената длъжност продължава да съществува, макар и с различно наименование в другата катедра на същия факултет, респ. дали са запазени нейните функции в новосъздадената длъжност. За провеждането на визираната преценка, относима към законосъобразността на процесната заповед, съдът е следвало за изиска и приема като доказателства по делото, длъжностните характеристики на заеманата от служителя длъжност "старши експерт" (началник на курс) и на новосъздадената длъжност "старши преподавател" (началник на курс), след което да анализира има ли припокриване на основните задължения на двете длъжности, съотв. при допълнително въведени задължения - дали се касае за различна нова длъжност, в който случай биха били изпълнени предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Отсъствието на посочените доказателства, препятства проверката на касационния състав за съответствие на оспорената заповед с материалния закон, а и с целта на закона - дали структурните промени целят оптимизация работата на администрацията. С оглед на изложеното, настоящата инстанция счита, че първостепенният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до необоснованост на съдебния акт и до противоречието му с материалния закон. Както се посочи, за да се приеме, че предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл са изпълнени следва да се установи, че длъжността, заемана от жалбоподателя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, е премахната. В случая, изводът в горния смисъл е направен от административният съд без да са събрани всички релевантни за правилното решаване на спора доказателства. При постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което оспореният съдебен акт следва да бъде отменен. С оглед констатираните процесуални нарушения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото следва да бъде върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с изложеното по-горе и да се произнесе по законосъобразността на оспорената заповед във връзка с материланоправното основание по чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл за издването й, като изиска и събере всички релевантни за изясняване на спора доказателства - конкретно длъжностните характеристики на заеманата от служителя длъжност "старши експерт" (началник на курс) и на новосъздадената длъжност "старши преподавател" (началник на курс), и извърши съпоставка на включените в тях функции и задължения. По претенциите за разноските пред настоящата инстанция, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение