Определение № 8 от 10.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5437/2016 г.

Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба вх.№ 1101828/19.10.15г.,подадена от Г. Д. П. за отмяна на влязло в сила на 24.09.15г. решение № 3419 от 19.05.15г.по гр.дело № 10740/12г.на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 20.01.12г.по гр.дело № 17028/03г.на СРС,48 състав в обжалваната част. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК.В молбата се излагат твърдения,че на 21.07.2015г.е открито и обявено саморъчно завещание от 25.07.2006г.на първоначалната ищца А. Ч. в негова полза,което го легитимира като неин единствен наследник.Това,според него,представлява ново обстоятелство от съществено значение за делото,което не е могло да бъде известно при решаването му и е основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК за отмяна. При извършената проверка за допустимостта на молбата,Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира следното: С решението,обект на отмяната,са уважени предявените от Столична община/като правоприемник по чл.120 ГПК/отм./на починалата в хода на процеса ищца А. К. Ч./срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС ,с предмет ревандикация на следните недвижими имоти: 1.1/2 ид.ч.от празно дворно място с площ от 652 кв.м.,съставляващо У. ХХХІІ-2412а от кв.104д по плана на [населено място],Д. на М. Т. „/”Т. б./,при съседи: улица,У. ХХХІ-2412а,У. ХХХІІІ-2412а,У. Х.-2412 от кв.104д по плана на [населено място]; 2. ½ ид.ч.от празно дворно място от 628 кв.м.,съставляващо У. ХХХІІІ-2412а от кв.104д по плана на [населено място],Д. на М. Т. „/”Т. б./,при съседи: улица,У. ХХХІV-2410а,У. ХХХІІ-2412а,У. Х.-2412а от кв.104д по плана на [населено място] и 3.1/2 ид.ч.от празно дворно място с площ от 1023 кв.м.,съставляващо У. Х.-2412а от кв.104д по плана на [населено място]Д. на М. Т. „/”Т. б./,при съседи: улица,У. ХХХІ-2410а,У. ХХХІІ-2412а,У. ХХХІІІ-2412а от кв.104д по плана на [населено място]. Молбата се основава на чл.304 и чл.303 ал.1 т.1 ГПК.По смисъла на чл.304 ГПК правото на отмяна принадлежи на трето лице,което разполага с право на иск по делото като участник в неделимо правоотношение ,с оглед на което би имало качеството на необходим другар в случай,че е било конституирано като страна в процеса.В този смисъл легитимирано да иска отмяна на влязлото в сила решение е само това трето лице,което е обвързано от силата на пресъдено нещо,формирана от решението,и което не разполага с друг ред да защити правото си,засегнато от това решение.В случая обаче подобна хипотеза не е налице.Молителят Г. П.,който не е участвал в производството,няма и качеството на трето лице по смисъла на чл.304 ГПК,тъй като не е необходим другар.Доколкото молителят извежда правния си интерес да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение от твърдението,че е единствен наследник на праводателката на ищеца,същият не разполага с необходимата за допускане на молбата му до разглеждане процесуална легитимация,тъй като на общо основание разполага с възможността да защити претендираните от него собственически права в отделен процес. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема,че молбата за отмяна е недопустима и не следва да бъде разгледана по същество. Воден от горното,Върховният касационен съд,ІV г.о.