Определение № 514 от 29.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4524/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№100639/07.8.2019 г., подадена от Н. В. Т. – А. от [населено място], против определение №17009/10.7.2019 г. по ч.гр.д.№3857/2019 г. по описа на Софийския градски съд, I г.о., I състав с което е потвърдено разпореждане от 31.12.2018 г. по ч.гр.д.№80652/2018 г. по описа на Софийския районен съд, II ГО, 74 състав, с което е отхвърлено изцяло заявлението на Н. В. Т. срещу длъжника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по заявление №3099726/21.12.2018 г. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт и се моли за нейното уважаване. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира следното: С разпореждане от 31.12.2018 г. по ч.гр.д.№80652/2018 г. Софийският районен съд, II ГО, 74 състав, е отхвърлил изцяло заявление по чл.417 от ГПК, с вх.№3099726 от 21.12.2018 г., подадено от Н. В. Т. срещу длъжник „ЧЕЗ Разпределение България“АД – София по искане за издаване на изпълнителен лист за претендираното вземане. С определение №17009/10.7.2019 г. по ч.гр.д.№3857/2019 г., по частна жалба на Н. Т., Софийският градски съд, I ГО, I състав, е потвърдил горепосоченото разпореждане. Съдът намира, че подадената от Н. Т. частна касационната жалба е процесуално недопустима съгласно разрешението приетото с точка 8 от ТР №4/2013 от 18.6.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС ОСГТК, съгласно която „Въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване“. Поради това частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,