Определение № 60408 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4348/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез ст.инспектор Е. Д. против определение № 228/29.07.2021 г. на Апелативен съд по ч.гр.д.№ 313/2021 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на КПКОНПИ против определение от 08.06.2021 г. по гр.д.№ 100/2019 г. на Окръжен съд-Ямбол, с което е оставена без уважение молбата на КПКОНПИ по чл.163 ЗПКОНПИ с искане за разрешение от съда да бъде продаден лек автомобил „......“, модел ....., с рег. [рег.номер на МПС]. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, като излага доводи, че с определението на Окръжен съд Ямбол се прегражда хода на производството по реда на чл.163 и сл. ЗПКОНПИ. Ответниците по жалбата не са депозирали отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от апелативен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че първоинстанционното определение по чл.163 ЗПКОНПИ не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо, нито обжалването му е предвидено изрично в закона. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Правилно в обжалваното определение е прието, че не е предвидена възможност за самостоятелен инстанционен контрол на определението на съда по искане по реда чл.163 ЗПКОНПИ, както и че последното няма характер на преграждащо производството по делото. Нормата на чл.163 ЗПКОНПИ предвижда по изключение Комисията да може да поиска разрешение от съда за продажба на движими вещи, които могат да се обезценят значително през периода на пазене и запазването им е свързано с големи разходи или на вещи, които подлежат на бърза развала. Изискването за разрешение от съда, е предвидено за първи път с разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗОПДНПИ /отм. 2018 г./, като целта на нормата е създаване на по-рестриктивен режим при продажбата на движими вещи, които все още не са отнети и са собственост на ответника, доколкото съдебният процес не е приключил, като преценката за наличие на предпоставките за продажба на тези вещи е предоставена изцяло на съда, който разглежда делото за отнемане на незаконно придобито имущество, като не е предвиден ред за контрол върху тази преценка. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК подлежащите на въззивно обжалване определения са преграждащите по-нататъшното развитие на делото и изрично посочените в закона. От инстанционен контрол са изключени определенията по въпроси, които са предоставени изцяло на свободната преценка на съда, тъй като нямат отношение към крайния съдебен акт, както и определенията, подлежащи на проверка ведно с обжалваното решение. Въпросът за основателността на искането по чл.163 ЗПКОНПИ е предоставен на преценката на съда, разглеждащ делото и разрешението по него няма отношение към крайния съдебен акт, поради което по-горният съд не може да упражни никакъв контрол по отношение на това определение. Ето защо, частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното определение трябва да бъде потвърдено. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение