Определение № 882 от 10.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 498/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. М. Й. и М. А. Ш. срещу разпореждане по в.гр.д. № 3527/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение №120/04.02.2024 г. по в.т.д. № 3527/2022 г. на САС в частта на присъдените законни лихви върху главниците, както следва – 234,89 лв. за Й. Й. и 7 216,67 лв. за М. Ш... В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания акт, тъй като необосновано е прието, че изпълнението на въззивното решение е спряно и в частта на законните лихви. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане и постановяване на друго за уважаване на молбата за издаване на изпълнителен лист. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното: Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ по реда на чл.407, ал.1 ГПК на обжалване съдебен акт. С обжалваното разпореждане САС е приел, че спирането на изпълнението по реда на чл.282, ал.2 ГПК се отнася и до законната лихва, която е била присъдена на ищците с осъдителното въззивно решение, поради което не следва да се издава изпълнителен лист. По същество на частната жалба настоящият състав на ВКС намира същата за основателна. Производството по в.гр.д. № 3527/2022 г. на Софийски апелативен съд е приключило с решение № 120/04.02.2024г., с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 262690/12.08.2022г. по гр.д. № 7867/2018г. на СГС, с което: 1/ ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Й. Й. сумата от 9 800 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на А. А. Ш., починал в резултат на ПТП от 28.10.2016 г., ведно с лихвата за забава, считано от 26.04.2017 г. до окончателното плащане, като за разликата до пълно предявения размер от 200 000 лева искът за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен; и на М. Ш. сумата от 105 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща му А. А. Ш., починал в резултат на ПТП от 28.10.2016 г., ведно с лихвата за забава, считано от 04.01.2018 г. до окончателното плащане, като за разликата до пълно предявения размер от 200 000 лева искът за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен; 2/ Х. А. Т. е осъден да заплати на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, на Й. Й. сумата от 414,88лв. - законната лихва върху присъденото обезщетение за периода от 28.10.2016 г. – 27.03.2017 г., като е отхвърлен искът за разликата до претендираните 4 000 лева, като частичен иск от пълния размер от 10 020 лв. и на М. Ш. сумата от 12 629,17 лв.- законна лихва върху определеното му обезщетение за периода от 28.10.2016 г. – 03.01.2018 г., като е отхвърлен искът за разликата до предявения размер от 9 000 лева, като частичен иск от пълния размер от 24103 лв. Въззивното решение е било обжалвано с касационни жалби в различни негови части от застрахователното дружество и от Й. М. Й. и М. А. Ш.. Не е постъпвала касационна жалба от Х. А. Т.. По молба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с определение № 323/14.02.2024 г. по ч.т.д. № 282/2024г. по описа на ВКС, II т.о. на основание чл.282, ал.2 ГПК е спряно изпълнението на решението на САС в частта по касационната жалба на застрахователното дружество, т.е. с която като краен резултат то е осъдено да заплати на Й. Й. сумата от 9 800 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на А. А. Ш., починал в резултат на ПТП от 28.10.2016 г., ведно с лихвата за забава, считано от 26.04.2017 г. до окончателното плащане и на М. Ш. сумата от 105 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща му А. А. Ш., починал в резултат на ПТП от 28.10.2016 г., ведно с лихвата за забава, считано от 04.01.2018 г. до окончателното плащане. С молба от 22.02.2024 г. по в.гр.д. № 3527/2022 г. на САС Й. М. Й. и М. А. Ш. са поискали на осн. чл.404, т.1 ГПК издаване на изпълнителен лист въз основа на въззивното решение, с което Х. А. Т. е осъден да заплати на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, на Й. Й. сумата от 234,89лв.- законната лихва върху присъденото обезщетение от 5 600 лв. за периода от 28.10.2016г. – 27.03.2017 г., като частичен иск от пълния размер от 10 020лв. и на М. Ш. сумата от 7 216,67 лв.- законна лихва върху определеното му обезщетение от 60 000 лв. за периода от 28.10.2016г. – 03.01.2018 г., като частичен иск от пълния размер от 24 103 лв. Съгласно разпоредбата на чл.404, т.1, пр.1 ГПК влезлите в сила решения са изпълнителни основания, въз основа на които се издава изпълнителен лист – чл.405, ал.1, изр.1 ГПК. В случая поради неподаване на касационна жалба от Х. Т. въззивното решение е влязло в сила в частта, с която той е осъден да заплати на частните жалбоподатели посочените по-горе законни лихви. Следователно в резултат на проверката по чл.406, ал.1 и чл.404, т.1 ГПК се установява, че е на лице годно изпълнително основание, което удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу Х. Т. в полза на Й. М. Й. и М. А. Ш.. Изпълнителен лист следва да бъде издаден. В допълнение настоящият състав на ВКС намира, че спирането на изпълнението по реда на чл.282 ГПК е пречка за провеждане на изпълнението и преустановява изпълнителните действия, но не препятства възможността за издаване на изпълнителен лист. Както е прието в създадената съдебна практика на ВКС / Определение № 351/23.10.2014г. по гр.д. №І 5550/2014 г. на ВКС, II г.о. и Определение № 432/ 23.02.2024г. по ч.гр.д. № 286/2024 г. на ВКС, I т.о./ производството по издаване на изпълнителен лист е специално производство, което предхожда изпълнителния процес. Правните последици на определението по чл.282, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението на осъдително въззивно решение се изчерпват с временната забрана по чл.432, т.2, пр.1 ГПК съдебния изпълнител да извършва действия по принудително изпълнение на решението до настъпване на предвидените в закона основания за възобновяване или прекратяване на изпълнителното производство. Тези правни последици са съвместими с правните последици на чл.404, т.1, пр.2 ГПК, като при наличието на предпоставки за издаване на изпълнителен лист /след проверка по 406, ал.1 ГПК, която не включва обстоятелството дали има постановено определение по чл.282, ал.2 ГПК/, такъв следва да бъде издаден. По тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че молбата по чл.404, т.1 ГПК е основателна. Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за уважаване на молбата. На осн. чл.78, ал.6 ГПК предвид освобождаването на частните жалбоподатели от внасяне на държавни такси и разноски Х. Т. следва да заплати по сметка на ВКС сумата от 15 лв. за частната жалба и 5 лв. за изпълнителния лист. Предвид горното, състав на ВКС, ТО, Първо отделение