Определение № 298 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1012/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 28.03.2012 г. по гр.д. № 16314/2009, с което е отменено частично решението на Софийския районен съд от 25.02.2011 г. по гр.д. № 15358/2009, като е отхвърлен за сумата над 6.881,60 до размера на 7.466,54 лева на предявеният иск за припадаща се част от направени необходими разноски за възстановяване на общи части на сграда, квалифициран по чл. 59 ЗЗД. Недоволна от решението, в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за сумата над 6.881,60 до размера на 7.466,54 лева, е касаторката-ищца Е. П. Д., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за правната квалификация на иска за припадаща се част от направени необходими разноски за възстановяване на общи части на сграда, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Недоволни от решението, в уважителната част са касаторите-ответници П. Б. Д. и Р. П. Д., представлявани от адв. Е. К. от САК, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за правната квалификация на иска за припадаща се част от направени необходими разноски за възстановяване на общи части на сграда, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Насрещните страни оспорват касационните жалби, като касаторката ищца счита, че правната квалификация на предявения иск е по чл. 41 ЗС, а касаторите-ответници – по чл 8, ал. 1 ПУРНЕС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационните жалби са подадени в срок, редовни са и са допустими. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е собственица на жилището на втория етаж, а тветниците – на жилището на първия етаж на сградата. През лятото на 2008 г. ищцата е възложила ремонта на покрива, комините и водосточните тръби на сградата, както и подмяната на прозореца на стълбището. Ремонтът е извършен надлежно, за което ищцата е заплатила сумата 15.247,80 лева, в което се включват и разходите за пренасянето на материалите от работниците по стълбите до местоназначението им. Според условията на пазара същите работи е било възможно да бъдат извършени срещу възнаграждение в размер на 13.763,20 лева, поради което ищцата се е обеднила неоснователно, а ответниците – обогатили с половината от тази сума. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос обуславя решението по делото и е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение