Решение № 2275 от 19.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8785/2009 г.

ВАСI отделение19.02.2010 г.докладчик Искра Александрова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 607/13.04.09 г., постановено от Административен съд - гр. Варна по адм. д. № 1475/08 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2275 от 19.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8785/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Илиян Илиев, действащ като ЕТ "Мустанг - Фуд Илиян Илиев", гр. Варна против решение № 607/13.04.09 г., постановено по адм. д. № 1475/08 г. с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 030800019/26.03.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 231/23.05.08 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Релевираните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението, постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната му част и присъждане на разноски. Ответникът по касация - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не се представлява в проведеното съдебно заседание и не заявява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Според прокурора при постановяване на решението не са допуснати съдопроизводствени нарушения и съдът е приложил правилно материалния закон. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия, в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от заинтересована страна и в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Досежно основателността и приема следното: Обжалваният ревизионен акт пред административния съд е издаден след отменително решение на директора на дирекция "ОУИ" - Варна на първоначално издаден и обжалван пред него РА по приложението на ЗОДФЛ за 2001 и 2002 г. В решението е прието, че правилно органите по приходите са приели, че данъчната основа за облагане по чл. 35 от ЗОДФЛ следва да се определи по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, но директорът е констатирал някои допуснати нарушения на процедурата, заради които е отменил РА в тази част и е върнал преписката за нова ревизия. При настоящата ревизия, органите по приходите са приели, че за ревизираните периоди, ревизираният субект е имал като източници на доходи- дейността му като едноличен търговец. Декларираната от данъчния субект облагаема печалба от дейността му като едноличен търговец за 2001 и 2002 г. е увеличена от органите по приходите в резултат на увеличаване, на финансовия резултат преди данъчното преобразуване със стойността по фактури от "Сеу Нушелен" ЕООД, "Катя 60" ЕООД, "Нинекс" ЕООД, "Шармекс" ЕООД и "Далимикс" ЕООД на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО и по фактура от "Голдън фейс" ЕООД на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО. Установеният финансов резултат след данъчното преобразуване е намален със задължителните осигурителни вноски. Към определената данъчна основа за доходите от дейността като едноличен търговец е прибавена сумата на установените като изразходвани парични средства с недоказан произход. Последната сума е установена чрез съпоставката на други доходи за ревизирания субект, за какъвто е възприет дохода на съпругата му и паричните разходи средно за домакинството на ревизирания субект, за изчисляването на които е възприет средния размер на паричния разход на лице от домакинството по данни от НСИ. Този среден размер е умножен по четири (тъй като семейството на ревизирания субект е четиричленно). От съпоставката на установените разходи и сумата на други доходи на жалбоподателя е установена отрицателна разлика, която именно е възприета от органите по приходите като приход с неустановен произход. Облагаемата данъчна основа на ревизирания субект по ЗОДФЛ за всяка една от годините - 2001 и 2002 г. е определена чрез сбор от установената от органите по приходите облагаема данъчна основа от дейността му като едноличен търговец и размера на приходите с неустановен произход. Върху установената по този начин основа за облагане по ЗОДФЛ на ревизирания субект е определен данък за 2001 г. и 2002 г. При обжалването по административен ред, директорът на дирекция "ОУИ"- Варна с решение № 231/23.05.08 г. е приел, че за ревизирания период на ревизирания субект е определена облагаемата данъчна основа прилагайки едновременно и общия ред за облагане по ЗОДФЛ и особения ред за облагане по чл. 122 от ДОПК. Прието е, че данъчната основа за определяне задълженията на лицето за 2001 и 2002 г. за дейността му като ЕТ е определена във връзка с представени от субекта документи, като облагането фактически е извършено по общия ред. Преценено е като правилно преобразуването на финансовия резултат на субекта на основание на материалния закон, тъй като били налице безспорни доказателства за документалната необоснованост на разходите по фактурите от посочените доставчици. Директорът на дирекция "ОУИ" - Варна е приел също така, че ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК не е извършвана, поради което неправилно били установени превишаване на разходите над приходите и съответно отрицателно салдо за периодите 2001 г. в размер на 3 928,30 лв. и за 2002 г. в размер на 8 474,55 лв. По тези съображения директорът на дирекция "ОУИ" - Варна е намалил облагаемите данъчни основи, определени от ревизиращия екип със сумата 3 928,30 лв. за 2001 г. и със сумата 8 474,55 лв. за 2002 г. след което е определил дължимия данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в резултат на което РА е отменен относно определените задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за размера над 33 945,80 лв. до 35 438,55 лв. за 2001 г. и за размера над 5 402,95 лв. до 7860,50 лв. Пред съда, РА е обжалван в частта потвърдена с решението на директора на дирекция "ОУИ" - Варна. Административният съд е отхвърлил жалбата с мотивите, че било безспорно установено, че по фактурите със стойността по които е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2001 и 2002 г. не са осъществени реално доставки. Решението на административния съд е правилно. Фактурите, разходите по които не са признати на жалбоподателя, респективно с тях е увеличен финансовия му резултат за процесните години, с влязъл в сила ДРА /№ 367/21.05.2003 г./ са приети за фиктивни, т. е., неудостоверяващи реално осъществени доставки. Този ДРА е бил предмет на съдебно обжалване, жалбата срещу който е отхвърлена. В мотивите на решение № 8611 от 14.08.2006 г., постановено от ВАС по адм. д. № 10055/05 г. е прието, че по процесните фактури не са извършени реални доставки. Ревизията на жалбоподателя, приключила с ДРА № 367/03 г. е била за целите на ЗДДС, но изводите и относно липсата на реалност на доставките по въпросните фактури са относими и за определяне на облагаемата данъчна основа на търговеца по ЗОДФЛ. В производството по обжалване на процесния ДРА от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, опровергаващи изводите на съда по процесните фактури, направени в решението, с което е отхвърлена жалбата срещу ДРА № 367/21.05.03 г. В производството пред административния съд е прието заключение, изготвено във връзка с допусната съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице, изготвило заключението не е открило доставчиците на посочените им адреси в резултат на което не е установило осчетоводяването на плащането по фактурите при тях. Само факта на осчетоводяване на плащанията по фактурите при жалбоподателя не е достатъчен да се приеме, че реално разход по фактурите е направен. В касационната жалба се прави възражение, че съдът не се е произнесъл по твърдяната незаконосъобразност на РА в частта относно установения баланс за парична наличност за 2001 г. и 2002 г. като се правят конкретни възражения за незаконосъобразност на РА в тази част. Както се посочи по- горе в решението, РА в тази част, а именно относно включването на резултата от паричната наличност за 2001 г. и 2002 г. в облагаемата данъчна основа, респективно начисления данък върху тези суми /отрицателното салдо от баланса на паричната наличност/ е отменен с решението на директора на дирекция "ОУИ" - Варна, поради което административният съд основателно не се е произнесъл по същество относно законосъобразността на РА в тази част. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на ВАС на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК

Цитирани разпоредби

2