Решение № 2867 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 85/2013 г.

Решение № 2867 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 85/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Пламен Николаев Николов против отхвърлителната част на решение № 2599/25.10.2012 г. по описа на Административен съд-Варна. Иска отмяна на решението като неправилно поради необоснованост. Въпреки ангажираните доказателства, че през 2010 г. е принуден да заплати повторно данъчни задължения и такса смет за 2008 г. за три недвижими имота и данък за моторно превозно средство, ведно с неправомерно начислени лихви, съдът е задължил административният орган да се произнесе и възстанови само сумата от 1441, 39 лв., като жалбата е отхвърлена като недоказана относно неправилно начислената лихва за забава. Претендира направени по делото разноски за един адвокат и внесена държавна такса, като представя списък.

Ответната страна кметът на община Варна оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение № 2599/25.10.2012 г. по адм. д. № 521/2012 г. по описа на Административен съд-Варна е отменен мълчалив отказ на директора на дирекция "Местни такси" при община Варна, потвърден мълчаливо от кмета на общината по искане от 12.10.2011 г. за възстановяване на недължимо внесени суми по четири квитанции от 17.09.2010 г., с които жалбоподателят Пламен Николаев Николов е заплатил местни данъци и такси за три недвижими имота и едно МПС общо в размер на 1441, 39 лв. и върнал преписката на органа по приходи за произнасяне със задължителни указания за уважаване на искането, като прецени дали да възстанови или да прихване сумата. В тази част решението е влязло в сила. Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата в останалата част за отмяна на отказа над уважения размер 1441, 39 лв. (без да посочва целия размер на претенцията), като в мотивите приема, че това е сумата до 1742, 54 лв, представляваща платени лихви за просрочени данъчни задължения за 2008 г. Съдът се мотивирал с липсата на доказателства. Лихвите са в размер на 358,30 лв., начислени са от общинската администрация и са платени на 17.09.2010 г. като лихви за забава върху данъчни задължения и такса битови отпадъци за 2008 г.

Решението в отхвърлителната част е необосновано и е постановено при несъобразяване с установената и доказана фактическа обстановка по делото. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

На 24.06.2008 г. жалбоподателят е платил:

1.данък и такса битови отпадъци за сграда с партиден № 5905260980001 в размер на 340.24 лв., 2.данък и такса битови отпадъци за сграда с партиден № 5905260980002 в размер на 238,26 лв.,

1. данък и такса битови отпадъци за сграда с партиден № 5905260980004 в размер на 729,55 лв. и 4. данък върху МПС на стойност 133,24 лв. или общо 1441, 29 лв.

Издадено му е удостоверение № 0306006527/12.04.2010 г. по чл. 87, ал. 6 от ДОПК от Дирекция "Местни данъци" при община Варна, че към 9.04.2010 г. няма задължения към общината.

На 17.09.2010 г. е заплатил отново данъци и такси битови отпадъци за 2008 г., ведно с

лихви за забава с четири платежни документа (л. 14 и л. 15 от делото), като за имота по партиден № 5905260980001 са му начислени лихви 92.68 лв., за имот по партиден номер № 5905260980002 са начислени лихви от 64.94 лв., за имота по партиден № 5905260980004 са начислени лихви от 164,34 лв., а за данъка върху МПС е начислена лихва от 36,34 лв. Целият размер на начислените и платени лихви е в размер на 358, 30 лв. Необосновано и при неправилно извършени математически изчисления съдът приема само в мотивите, че претенцията на жалбоподателя трябва да се определи на общо 1742, 54 лв., от които 1441, 39 лв. главница и лихви в останалата част. Цялата заплатена сума като главница и лихви е в размер на 1799,69 лв., от които лихвите са 358, 30 лв., която сума относно лихвите е посочена и в касационната жалба (стр. 3).

Следователно на 17.09.2010 г. жалбоподателят освен, че е платил повторно сумата от 1441, 39 лв., първоначално внесена по сметка на общината на 24.06.2008 г., недължимо е платил лихви за забава, които не е следвало да му бъдат начислявани, тъй като данъчните задължения за 2008 г. по посочените по-горе партиди са погасени своевременно и не е налице забава. След като съдът е приел, че сумата от 1441, 39 лв. вече е платена през 2008 г. и не е следвало да бъде заплащана повторно през 2010 г. за календарната 2008 г., е следвало да приеме, че начислените лихви също не се дължат. Те са в размер на 358,30 лв., поради което касационната жалба е основателна, основателна е и първоначалната жалба и същата следва да бъде уважена, предвид чл. 128 от ДОПК, като настоящата инстанция дължи произнасяне по същество. След връщане на административната преписка, компетентният административен орган следва да прецени дали да извърши прихващане или възстановяване.

Предвид изхода на спора следва да се уважи искането на касационния жалбоподател за присъждане на направени за касационното производство разноски в размер на 300 лева, платени в брой по пълномощно от 17.11.2012 г. и държавна такса от 5.00 лева., за което е представен и списък на разноски в съдебно заседание.. Ответната страна не е изпратила процесуален представител и не е възразила по размера на адвокатския хонорар.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 160, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, Върховният административен съд, VII отделение