Определение № 4276 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1080/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Т. П., подадена чрез процесуалния й представител – адв. Цветков, против Определение №4421 от 10.11.2025 г., по адм. дело № 1083/2025 г. на Административен съд – Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Заповед №2007653 от 23.07.2025 г. на младши автоконтрольор към Районно управление (РУ) - Казанлък при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Стара Загора и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излага, че С. П. не е била надлежно уведомена за оспорената от нея заповед и следователно за нея не е изтекъл предвиденият в чл. 149, ал. 1 АПК срок за обжалването й. Частната жалбоподателка моли съда да отмени оспореното определение и да върне делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от нея жалба. Ответникът по частната жалба - младши автоконтрольор към Районно управление - Казанлък при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Стара Загора, не взема становище по жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл.230 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Съдебното производство пред Административен съд - Стара Загора е образувано по жалба на С. Т. П. срещу Заповед №2007653 от 23.07.2025 г. на младши автоконтрольор към РУ - Казанлък при ОДМВР - Стара Загора, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т. 2а, б. “б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка БМВ, модел 530ХД с рег. №[рег. номер]. За да остави без разглеждане подадената пред него жалба и прекрати производството, образувано по нея, административният съд е приел, че жалбата на П. е недопустима поради просрочие. С оспореното определение Административен съд - Стара Загора е приел, че подадената касационна жалба е просрочена, тъй като е изтекъл предвиденият в закона 14 дневен преклузивен срок за подаване на същата до съда. Съдът е изложил, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 172, ал. 4а, изр. 2 ЗДвП, според която ПАМ по чл. 171, т. 2б се връчва незабавно на водача на МПС и от този момент се счита за връчена на собственика. При положение, че заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на водача, който е съпруг на жалбоподателката, на 23.07.2025 г., то към 27.10.2025 г. срокът по чл. 149, ал. 1 АПК е изтекъл. Според съда е невъзможно жалбоподателката да е разбрала за издадената заповед за прилагане на ПАМ едва през октомври месец – повече от три месеца след издаването й. Административният съд е приел, че срокът за обжалване на процесната заповед е изтекъл на 06.08.2025 г. и е стигнал до извод за просрочие на жалбата. По тези съображения е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил съдебното производство. Така постановеното определение е неправилно. По делото не е спорно, че МПС, чиято регистрация е прекратена със Заповед №2007653 от 23.07.2025 г. на младши автоконтрольор към РУ - Казанлък при ОДМВР - Стара Загора, е съпружеска имуществена общност (СИО), следователно за П. е налице правен интерес да оспори цитираната по-горе заповед. Спорният по делото въпрос е дали подадената от нея жалба е просрочена или е подадена в срок. Цитираната в определението разпоредба на чл. 172, ал.4а, изр.2 ЗДвП, на която се е позовал съда, е неприложима в случая по две причини. На първо място разпоредбата на чл. 172, ал. 4а, изр.2 ЗДвП се отнася до съобщаването на ПАМ по чл. 171, т. 2б ЗДвП, която е напълно различна от приложената в настоящия случай ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. “б“ ЗДвП, следователно разпоредбата на чл. 172, ал. 4а, изр. 2 ЗДвП е напълно неотносима. На следващо място към момента на издаване на процесната заповед за прилагане на ПАМ - 23.07.2025 г. тази разпоредба все още не е била приложима, тъй като видно от самия ЗДвП, същата влиза в сила 07.09.2025 г. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 АПК административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. По делото няма никакви данни за съобщаване на процесната заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.“б“ ЗДвП на С. Т. П. по някой от начините, посочени в чл.18а АПК. След като по делото не е установено, че заповедта й е надлежно съобщена по реда на чл. 18а АПК, то за нея не е започнал да тече преклузивният срок по чл. 149, ал. 1 АПК. От изложеното следва, че неправилно съдът е приел подадената пред него жалба от П. за просрочена. По горните съображения обжалваното определение на Административен съд – Стара Загора е неправилно и следва да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение в настоящия състав