Определение № 4869 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5189/2023 г.

Производството е по реда на чл. 250 ГПК и чл.248 ГПК. Образувано е по молба на Д. М. К. и А. М. К., чрез адв. Х. с искане за допълване на определение № 3103 от 19.06.2024 г., постановено по реда на чл.288 ГПК от настоящия състав на ВКС, тъй като съдът не е обсъдил искането им, обективирано в заявление от 23.10.2023 г., да се произнесе по допустимостта на обжалваното въззивно решение, поддържано с доводи, че въззивният съд не се е отвел от разглеждане на делото на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК, а е следвало да го направи, тъй като е разгледал иск срещу ответник, който през 2021 г. е назначен за съдия в Административен съд Бургас, т.е. в същия съдебен район. Със същата молба е направено и искане за изменение на определение № 3103 от 19.06.2024 г., постановено по реда на чл.288 ГПК в частта за разноските, като се остави без уважение искането на ответната страна по жалбата за присъждането на разноски за производството пред трите съдебни инстанции. При условията на евентуалност е и заявено и възражение за прекомерност на присъдените с определението по чл.288 ГПК на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Насрещната страна – Н. Т. С., чрез адв. Г. е депозирала отговор на молбата с правно основание чл.250 ГПК, в който заявява становище за неоснователност на същата, тъй като съставът на ВКС се е произнесъл по искането на ищците, обективирано в допълнително заявление от 23.10.2023 г., което е видно от съдържанието на мотивите на определението по чл.288 ГПК. По молбата с правно основание чл.248 ГПК е изложено становище за неоснователност на същата, тъй като изложените в нея съображения са основани на превратно тълкуване на нормата на чл.78, ал.2 ГПК, която третира не въпросът за присъждане на разноски на ответника, а въпросът за освобождаване на ответника от отговорност за разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата с правно основание чл.250 ГПК е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството по реда на чл.250 ГПК има за цел отстраняване пропуска на съда да се произнесе по част от спорния предмет – когато не е формирана воля на съда по отношение на част от спорното право, вкл. и искания на страната, свързани с главния спорен предмет. За допълване на съдебния акт е меродавно отразеното в диспозитива, а не в мотивите му, доколкото последните, макар и да са обективирани в един писмен документ със самото решение или определение, не подлежат на допълване по реда на чл.250 ГПК. В конкретния случай, определението, чието допълване се иска е постановено в производство по чл.288 ГПК и видно от диспозитива на същото, съставът на ВКС се е произнесъл по касационната жалба на молителите, като не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, т.е. съставът на ВКС се е произнесъл по предмета на производството по чл.288 ГПК и следователно липсва непълнота на определението му по смисъла на чл.250 ГПК. Освен това съставът на ВКС е взел отношение и по допълнителното заявление от 23.10.2023 г., видно от мотивите на съдебния му акт. Ето защо, молбата за допълване на определението по чл.288 ГПК следва да се остави без уважение. Молбата с правно основание чл.248 ГПК е депозирана в срок и е процесуално допустима в частта, с която се иска изменение на постановеното определение по чл.288 ГПК в частта за разноските. Разгледана по същество молбата е частично основателна. С определение № 3103 от 19.06.2024 г. по настоящото дело, съставът на ВКС е присъдил в полза на насрещната страна по жалбата, своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, които са сторени в производството пред ВКС, като е осъдил касаторите на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят сумата от 1 500,00 лв. Развитите от молителите съображения по приложението на чл.78, ал.2 ГПК са неотносими към настоящия случай, в който съдът е приел, че поради неоснователност на касационната жалба, на ответната страна се дължат направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по касационната жалба. Нормата на чл.78, ал.2 ГПК урежда предпоставките за недължимост на разноските от ответника, когато искът е уважен. В настоящият случай искът на касаторите - ищци е отхвърлен, поради което е приложима нормата на чл.78, ал.3 ГПК - ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно отхвърлената част на иска. Направеното при условията на евентуалност възражение за прекомерност на присъдените на ответната страна разноски е своевременно направено, тъй като искането за присъждане на разноски е обективирано в отговора на касационната жалба, а производството по делото е приключило с определение по чл.288 ГПК, постановено в закрито заседание. При преценка на неговата основателност следва да се съобрази задължението на националния съд да откаже да приложи Наредба № 1/2004 г., поради противоречието й с чл.101, §1 ДФЕС, вр. чл.4, § 3 ДЕС, както и установените в чл.78, ал. 5 ГПК критерии. Фактическата и правна сложност на делото в конкретния случай се определя от предмета на делото – искове по чл.73 ЗННД вр. чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на нотариус за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 8 730,18 лв. и за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., а оказаната правна защита и съдействие се изразява единствено в изготвяне на отговор на касационната жалба, в който са изложени конкретни съображения за липса на сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване, както и такива за неоснователност на развитите доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение, но не и в процесуално представителство пред ВКС с явяване в открито съдебно заседание. В договора за правна защита и съдействие от 22.08.2023 г. ответницата Н. С. е договорила и платила на упълномощения адвокат възнаграждение в размер на 1 500,00 лв. за защита и процесуално представителство пред ВКС, като липсва конкретизация каква част е за изготвяне на отговор на касационната жалба и каква част – за процесуално представителство. При съобразяване на посочените критерий, настоящият състав на ВКС приема, че размерът на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1 500 лв. е прекомерен, поради което същият следва да бъде редуциран до размера от 750,00 лв. В останалата й част, молбата за изменение на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските, следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,