Определение № 9412 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9120/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Н. Л. К. против определение № 2047 от 23.06.2025 г., постановено по адм. дело № 444/2025 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – кметът на община Стражица, в писмено становище, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение съдът оставя без разглеждане жалбата на Н. Л. К. против заповед № 658/29.04.2025г. на кмета на община Стражица, с която, на основание чл. 134, ал. 2, т. 7 и чл. 203, ал. 3 ЗУТ, е одобрено изменение на Подробен устройствен план – План за регулация на УПИ III-192, X-192, II-191, XI-191 и I-194, находящи се в кв. 88 по плана на [населено място], община Стражица. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена в хипотезата на чл. 201, ал. 3 ЗУТ във връзка с висящо делбено производство. Позовава се на приложения по делото протокол от съдебно заседание по гр.д. № 412/2023г. по описа на Районен съд Горна Оряховица и констатира, че съделителите, чрез своите процесуални представители, са изразили желание разделянето на имотите да се извърши по четвърти вариант, съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза, като районният съд указва на страните да предприемат действия за промяната на ПУП – ПР съобразно вариант 4 от заключението. Констатира, че е входирано заявление от двама от съделителите, към което е предложен общ проект за изменение на ПУП-ПР, като според обяснителната записка към проекта същият е основан именно на допълнителната СТЕ. При тези данни съдът прави извод, че жалбата е недопустима, на основание чл. 201, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 6 ЗУТ, тъй като актът за одобряване на плана за регулация, с който се променят границите между урегулирани поземлени имоти влиза в сила с издаването му и се съобщава на заявителите. По тези съображения и на основание чл. 150, т. 1 АПК вр. чл.15, ал. 6 ЗУТ съдът оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Видно от приложените по делото доказателства е, че заявлението за одобряване на ПУП е подадено от съделителя Н. А. М., но не и от Н. К.. Проектът за изменение на действащия план за регулация, по който е постановена оспорената заповед, не е внесен от всички съсобственици и носители на ограничени вещни права в имотите, поради което следва да се приеме, че липсва тяхно общо съгласие като основание за допускане на изменението на плана за регулация и влизането му в сила с издаването на заповедта. Съобразно трайната съдебна практика, когато не е налице съгласие, изразено в предписаната от закона форма и проектът за одобряване на изменението на плана за регулация е внесен само от част от съделителите, останалите имат право на възражение, както и на жалба срещу заповедта за одобряването му по общия ред на чл. 215 ЗУТ. Заповедта за одобряването на изменението на плана за регулация при делба би била окончателна съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗУТ, към която препраща чл. 201, ал. 3 ЗУТ, само в случаите на подадено заявление от всички заинтересовани страни, носители на собственически или ограничени вещни права в имотите, което условие в случая не е налице. Следователно изводът на съда за недопустимост на оспорването е незаконосъобразен. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,