Определение № 71 от 15.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 892/2011 г.

Постъпила е молба от адв. Ю. Д. с искане за присъждане в полза на неговата доверителка Ц. Ф. С. сторените разноски в производството по делото отмяна пред ВКС. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 232 от 21.05.2012 г. по гр.д. № 892/2011 г. по описа на ВКС, І г.о., е оставена без уважение молбата на [фирма]- [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение № 392 от 28.09.2010 г. по в.гр.д. № 425/2010 г. по описа на Окръжен съд- Враца в частта, с която е бил уважен предявения против молителя иск с правно основание чл. 108 ЗС. В това производство Ц. Ф. С. е конституирана като ответник. Същата е подала отговор на молбата за отмяна, към който е приложен договор за правна защита и съдействие от 04.06.2011 г., видно от който Ц. С. е заплатила адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в производството по чл. 303 ГПК в размер на 500 лв. В писмения отговор изрично е направено искане за присъждане на разноски за производството по отмяна. С решението си по делото съдът е пропуснал да стори това. Молбата за допълване на решението в частта за разноските е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК. Налице са основанията, визирани в чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена, като в полза на Ц. Ф. Стоянова бъде присъдена сумата 500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по делото. Водим от гореизложеното съдът