Определение № 395 от 09.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2397/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ срещу определение № 137 от 15.05.2020г., постановено по в.ч. гр.д. № 153/2020г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено като недопустимо определение № 114 от 29.01.2020г. по ч.гр.д. № 6/2020г. на Смолянски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове на КПКОНПИ срещу В. П. Д., Д. С. Д. и „Юнайтед Синема Пампорово“ ЕООД, за отнемане в полза на държавата на имущество в размер на 12 818 455. 73 лв., поради преклузивния характер на срока по чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, който е изтекъл, обуславящ недопустимост на бъдещите искове, като обезпечителното производство е прекратено и издадените обезпечителни заповеди са обезсилени. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение, поддържайки че същото е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/2018г. от 04.06.2020г. по тълкувателно дело №1/2018г. на ОСГК на ВКС досежно характера на срока по чл. 112, ал. 1 и ал. 2 ЗПКОНПИ, приложим към настоящия спор. Моли то да бъде отменено, като му бъдат присъдени сторените в настоящото касационно производство съдебно – деловодни разноски. Ответниците по частната касационна жалба - В. П. Д. и „Юнайтед Синема Пампорово“ ЕООД представят писмени отговори в срок, в които излагат доводи за недопустимост, а евентуално за неоснователност на частната жалба. Ответницата Д. С. Д. не подава отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване, преграждащ по-нататъшния ход на делото, съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения: Производството по делото е образувано по искане на КПКОНПИ за допускане на обезпечение на бъдещи искове за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 12 818 455. 73 лв.. Въззивният съд е приел за установено, че в ТД на НАП – София, на 06.03.2018г., е постъпило уведомление по чл. 110 ЗПКОНПИ, регистрирано с вх. № 634/23.05.2018г., за внесен обвинителен акт по ДП № 145/2013г. по описа на ГД „НП“ срещу лицето В. Д. за престъпление, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 11 ЗПКОНПИ. С протокол от 06.06.2018г. е образувана преписка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Д., като с решение от 22.05.2019г. срокът на проверката е удължен с 6 месеца, до 06.12.2019г.. След приключване на проверката, на 16.12.2019г., е изпратен доклад до директора на ТД – София с предложение за образуване на производство и внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск срещу В. Д.. Въззивният съд е намерил от правна страна, че една от задължителните предпоставки за допускане на обезпечение на бъдещ иск, е той самият да е процесуално допустим. Счел е, че посоченият в чл. 112, ал. 1 и ал. 2 ЗПКОНПИ срок е преклузивен по своя характер, както и че е изтекъл на 06.03.2019г. – една година след постъпване на уведомлението за внесен обвинителен акт. Приел е, че извършените след прекратяване на правомощията на КПКОНПИ действия за образуване на производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и за внасяне в съда на искането за обезпечение не са породили действие, поради което бъдещият иск би бил недопустим, както и обвързаното с него обезпечително производство. С оглед на това е обезсилил първоинстанционното определение, с което е допуснато исканото обезпечение и са издадени обезпечителни заповеди, и е прекратил производството по делото. Приемайки, че изтеклият срок по чл. 112 ЗПКОНПИ е преклузивен и погасява правото на държавата на иск за гражданска конфискация, въззивният съд е постановил неправилен въззивен съдебен акт. Това е така, тъй като този решаващ извод противоречи на задължителните разрешения в ТР № 1 от 4.6.2020г. по тълкувателно дело № 1/2018г. на ОСГК на ВКС, според които изтичането на срока по 112, ал. 1 и ал. 2 ЗПКОНПИ не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество. Предвиденият в чл. 112 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, е инструктивен. Затова и извършените след този срок действия на КПКОНПИ, в това число и подаването на молба за обезпечение на бъдещи искове, се явяват законосъобразни и не обуславят недопустимост на исковото производство. Не би могло да е недопустимо и обезпечителното производство, дори бъдещият иск, чието обезпечаване е поискано да би бил недопустим. В последната хипотеза молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск би била неоснователна поради отсъствието на изискуемите от закона /чл. 391 ГПК/ предпоставки за допускане на обезпечението. Атакуваното определение на Пловдивски апелативен съд следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на същия съд за извършване на преценка по правилността на първоинстанционното определение, с което е допуснато исканото обезпечение на бъдещите искове, досежно наличието на предпоставките на чл. 391 ГПК, каквато не е била извършена и съответно не може да бъде предмет на настоящата касационна проверка. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,