Определение № 233 от 28.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 2217/2014 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на И. П. С., с която същият моли да се допълни определение №290/27.04.2015г. по т.д. №2217/2014г. на ВКС на РБ в частта за разноските, като му бъде присъдена сумата от 2000лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът [фирма], [населено място], в писмения си отговор поддържа, че не са налице предпоставки за допълване на определението, тъй като не е бил представен списък на разноските въпреки законовото задължение за това. Прави и възражение за прекомерност на размера на претендирания адвокатски хонорар. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: С определение №290/27.04.2015г. по т.д. №2217/2014г. на ВКС на РБ не е допуснато касационно обжалване на решение №195 от 28.04.2014г. по в.гр.д. №200/2014г. на Русенски окръжен съд, ГО. В определението настоящият съдебен състав е пропуснал да се произнесе по разноските за водене на делото пред ВКС. Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК. Искането за присъждане на разноските е заявено с отговора на касационната жалба и към същия е приложен договор за правна защита и съдействие от 17.06.2014г., с който И. П. С. е възложил на адвокат В. Д. процесуално представителство по т.д. №2217/2014г. на ВКС на РБ. В договора е уговорено възнаграждение в размер на 2000 лева, като е отразено, че същото е платено в брой. Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде уважена. Настоящият състав на ВКС обаче намира за основателно направеното от [фирма], [населено място], възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, както и размера на предявения иск, съдът намира, че на основание чл.78 ал.5 от ГПК следва да намали размера на разноските до 830 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,